• За ХХ век изследователите са регистрирали над осемдесет хиляди фамилни имена на български граждани. Не е за вярване като се сетиш колко Иванови, Димитрови, Петрови и Георгиеви има, но е факт. Сравнително скоро установената именна система у нас и липсата на дълга традиция навярно са сред причините някои от най-интересните фамилии да се „изоставят“ от потомците и да се заменят с бащиното име. Не е рядко дядо, баща и син да са записани с различни фамилни имена. Наред с много разпространените, образувани от традиционни за нашата култура лични имена, обаче има и редки, дори единични. Произходът им е различен, често неясен. Прави чест на онези семейства, които пазят интересните си старинни фамилии дори днес да са неразбираеми, „смешни“ или „опозоряващи“. Тъй като в историята си сме се срещали с много народи и култури, фамилните ни имена пазят следи от тези срещи. Понякога имената от чужд произход са „побългарени“ чрез превод, наставка и окончание, друг път са запазени в оригинален вид. Модата и политическата конюнктура също диктуват облика на фамилиите. Интересна е и историята на българските фамилни имена, запазени у нашите сънародници, живеещи извън пределите на страната. Те ни връщат назад във времето, когато техните деди са се изселвали от старата родина. За фамилните имена като памет за срещите между различни култури разговаряме с доц. Мария Ангелова, дългогодишна преподавателка във Великотърновския университет.
• Езикови справки по радиото: Едно и също ли е „Те може да го направят“ и „Те могат да го направят“?
• Забравете тази дума - от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
