Едва ли съм единствената, която си мисли, че матурите у нас са показателни за зрелостта не толкова на завършващите средното си образование, колкото на обществото и неговите институции. Периодът на зрелостните изпити е все повече не просто напрегнат и съдбовен, а мъчителен. Мъчителен за зрелостниците и семействата им, но и за всички нас. Защото темите, които се обсъждат около матурите, повече прилягат на криминална хроника, отколкото на разговор за образованието. Непрекъснатото затягане на мерките за сигурност не само ни унижава като хора, но и категорично показва, че не това е пътят за справяне с измамите. Странно е, че това като че ли не се забелязва от овластените чиновници. А може би така им е по-лесно – да отпускат пари за камери, вместо да предприемат дълбоката реформа, от която образованието ни крещящо се нуждае. Простичко казано, когато от българските ученици години наред се очаква най-вече да наизустяват информация и накрая да покажат какво са наизустили, логично е те да се изкушат да си набавят липсващото чрез пищови и други модерни средства. Още повече, че дългогодишната показна борба с преписването е успяла да им внуши, че това е начинът да се вземат изпити. Пораженията от този порочен модел са дълбоки и дълготрайни и за съжаление тепърва ще ги усещаме. Защото общество, което не полага истински грижи за образованието на младите, а само демонстрира загриженост, не може да очаква добро бъдеще.
Матурите са само един от ярките симптоми на дълбоките проблеми в средното ни образование, така както и ниските резултати на нашите 15-годишни ученици от най-авторитетното международно сравнително оценяване на постиженията, известно като ПИЗА. Съпоставката с друга доста по-различна система с трайно добри резултати в международното оценяване, може да открои слабите места на нашата. Как се провеждат матурите във Финландия – страна с традиционно високи резултати от ПИЗА. Усеща ли се там времето на матурите, има ли напрежение у семействата, съобщават ли се темите по националните медии - разговаряме с Таня Грен, съветничка и заместник-ръководителка на мисията в посолството на Финландия в София.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
