Вестник „Вашингтон поуст” характеризира Константин Павлов по следния начин: „…един от най-даровитите интелектуалци, отказал да робува на комунистически режим, властвал в страната до 1989 година. Павлов успява да завоюва популярност въпреки тоталитарната цензура, забранявала публикуването му за период от цели 10 години, заради което творбите му са били разпространявани и четени нелегално”.
Още през 60-те години на миналия век, веднага след излизането на първите му стихосбирки „Стихове” и „Сатири” Павлов е обявен за враг на народа. Поезията му е забранена, книгите му не се издават повече от 12 години. Със своя сатиричен патос заклеймява социалистическата действителност, призовава към непокорство и свобода на духа, опълчва се срещу социалния фалш. Поезията му е лаконична, парадоксална и силна. Затова Константин Павлов е преследван, уволняван и изолиран, а стиховете му са обречени на забвение от бившата социалистическа върхушка. Повече от десетилетие те се разпространяват като апокрифна литература. Или както казва поетът, известен като големият мълчаливец на българската поезия, „повече от три десетилетия / бях в утробата на Кита”.
Освен поезия и сценарии, Константин Павлов е написал и пет пиеси - „Птици” (1968), „Бунт в неделя” (1968), „Древна трагедия” (1969)) и „Персифедрон” (1993). Две от тях - „Древна трагедия” и „Бунт в неделя” са реализирани по радиото.
„Бунт в неделя” е алегорична пиеса, която по неподражаемия константинпавловски начин разказва за състоянието на човек „в утробата на кита”. В постановката участват актьорите Татяна Лолова, Иван Иванов, Петя Силянова, Катя Паскалева, Асен Кисимов, Деса Красова. Режисьор на радиоспектакъла е Петър Дамянов.
неделя, 26 юни от 16.00 часа
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg