Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Гнездото на стършелите: Сергей Трайков и Вичо Балабанов

„Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио!
Зрелищният арест на Ценко Чоков, големия му син Мартин и още 12 души от бандата му за побои, палежи и лихвартство, изпревари с един ден присъдата на Районен съд – Бяла Слатина.
Тя бе за синовете му Мартин и Спас.
Прокуратурата ги обвини с още трима, в нанасянето на средна телесна повреда на Венсислав Николов.
На 9 март 2014 г. в дискотеката „Екстази”, Мартин, Спас и компания, са били жестоко В. Николов.
В резултат са му „причинили многофрагментно счупване на пръст на дясната ръка, разкъсно-контузни рани с отоци по главата, лицето и устните, в областта на дясната ушна мида, дясното рамо, кръвонасядания по двата клепача, счупване на зъби.”
Побоят започнал Мартин Чоков, който безпричинно заудрял В. Николов с метален бокс по главата и тялото.
След него се включили и останалите обвиняеми, които удряли и ритали падналата жертва.
Пред очите на всички присъстващи.
Слатинската Темида осъди само Петър Лаковски – на една година условно.
А Мартин и Спас Чокови, заедно с останалите биячи чуха... оправдателна присъда.
За нея съдът се мотивира: те казват, че са невинни.
Прокуратурата е потресена, че съдът не е взел под внимание гласните и писмените обяснения на свидетелите, и изобщо не се е съобразил със събраните факти и обвинителните доказателства, а безкритично е приел само неподкрепените с нищо думи на подсъдимите.
Затова, въпреки че сега Ценко Чоков е в ареста, жителите на село Галиче треперят, защото той още на първото съдебно заседание каза, че е невинен и очаква да го пуснат.
Което няма да е изненада, ако Темида пак избирателно реши да повярва на неговите думи, вместо на държавното обвинение.

Доста хора не спират да твърдят, че България може да се оправи само със здрава ръка.
Това най-вече се отнася за културата, защото според мнозина, творците и интелигенцията са трудни за управляване и манипулиране, понеже си позволяват да мислят.
Такъв проблем обаче не стои пред община Бобов дол, защото за образованието и културата там вече отговаря... бившият полицай Петър Петров.
Биографията на новия културтрегер е повече от подходяща за заеманата от него длъжност.
Той е работил дълги години в системата на МВР като криминален полицай.
След като напуснал, бившият униформен е започнал да се труди на още по-одухотворяващо поприще – като охранител.
След местните избори, общинските съветници избраха комисия, която да изработи нова структура на кметската администрация.
А кметът на община Бобов дол – Елза Величкова, назначи ексченгето Петър Петров за завеждащ отдел „Образование и култура”.
Така че най-после в тази структура ще има ред: залегни, стани, равнис и мирно.
Друго си е, когато културата се управлява от кадър с пистолет в кубура.
А ние, наивниците, си мислехме, че това е останало безвъзвратно в далечното минало.

Едва ли някой обърна внимание на новината, че МВР оттегля командированите си полицаи от южните ни граници.
А истината е, че това стана, защото те бяха натоварени с много по-важна задача от нейното опазване.
В нормалните държави прибирането на реколтата е рутинен, незабележим акт, който не прави впечатление на никого.
У нас обаче години наред в началото на юни обществото стиска зъби и юмруци, сякаш започва всенародна война.
Така е и сега.
Шефът на Областната дирекция на полицията в Кюстендил – Елиан Стамболийски, съобщи, че жандармерията поема охраната на черешовите масиви.
Колите на униформените ще бъдат разположени на най-невралгичните места по пътищата и градините.
Военното положение ще продължи, докато има нужда.
Смесените екипи на жандармерия и полиция, гарантират правилата и реда при прибирането, транспортирането, изкупуването и реализацията на черешите.
А средствата се осигуряват от вътрешното министерство.
За овладяване на извънредно опасната ситуация „Черешобер”, са отделени кадри както на полицията и жандармерията, така и на Гранична полиция.
Те ще гарантират спокойното прибиране на всяка черешка.
Денонощно!
А границата ще охранява само армията.
Занапред може да се обмисли друг вариант – череши да се засаждат в граничните територии.
Тогава жандармерията може хем да пази плодовете от крадци, хем да охранява границата от мигранти.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21