Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

| обновено на 09.01.25 в 12:18
Снимка: Pixabay

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я определят като "много добра". В ефира на "Нашият ден" журналистът и председател на АЕЖ Мария Черешева изрази своето безпокойство и направи обстоен анализ на причините за задълбочаването на кризата.

"Това, което ме натъжава, е качествената промяна в медийната среда", заяви Черешева. Тя подчерта, че с влизането на България в Европейския съюз парадоксално проблемите с медиите не само не се решиха, но дори се задълбочиха. През изминалата година се наблюдава засилваща се политическа враждебност към журналистите, включително физическа агресия, заплахи и ограничаване на тяхната работа. Последните избори бяха белязани от инциденти с журналисти от bTV, което според Черешева е показателно за влошената обстановка.

Политическото влияние върху медиите у нас често се осъществява задкулисно, а не чрез пряка намеса. "Има медии, които са пряко свързани с политически партии, но основният проблем е в културата на натиск, която се проявява чрез обаждания и задкулисни договорки", посочи Черешева. Тя отбеляза, че този феномен не е изцяло български – дори страни с утвърдена традиция на свободата на словото, като САЩ, в момента изпитват опасно сливане между властта и медиите.

Един от основните фактори, повлияли на медийната среда през последните години, е технологичната революция. Черешева припомни романтичния период в началото на бума на социалните мрежи, когато гражданската журналистика създаде усещане за демократизация на информацията. "За съжаление, 10 години по-късно виждаме уродливите форми на тази революция", коментира тя, визирайки фалшивите новини, дезинформацията и манипулацията, които заливат общественото пространство.

Предвид влошаващата се медийна среда и глобалните тенденции, Мария Черешева не е оптимистично настроена за 2025 г. Според нея е необходимо не само усилие от страна на журналистите, но и активна обществена подкрепа за запазване на свободата на словото като основна ценност на демокрацията.

"Без истинска журналистика няма как да имаме истинска демокрация", заключи тя, подчертавайки, че защитата на свободата на словото трябва да бъде приоритет за цялото общество.

Слушайте!


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28

Късно ли е за ваксинация, или как да се подготвим за грипа?

С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..

публикувано на 08.01.25 в 14:02

Етика и професионализъм в акушерството: Урок от "Майчин дом"

Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте! 

обновено на 08.01.25 в 14:00

Дисертация разглежда ролята на дулите в родилната грижа

В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..

обновено на 08.01.25 в 13:21

20 години грижа и подкрепа: Историята на Движението на българските майки

В началото на новата година Росица Петрова от Движението на българските майки споделя в ефира на „Нашият ден“ размисли за бъдещето, което ни е необходимо, и за уроците, извлечени през последните две десетилетия. Движението, създадено преди 20 години, продължава да е пример за обединение, грижа и отдаденост. "Искам да благодаря на всички..

обновено на 08.01.25 в 12:57