Лазар Налбантов следва легендарните си предшественици от Странджа

Лазар Налбантов е един от младите представители на странджанската народна песен. Възхищава се и се учи от първите големите певци, запели тази мистична музика като Тома Янчев, Магда Пушкарова, Георги Павлов. Издирва автентични песни, за да ги запази. Преоткрива за себе си и публиката малко позабравените шедьоври от репертоара на своите предшественици. Той споделя, че за него българският фолклор е уникално творение, нещо, с което трябва истински да се гордеем. И да съхраняваме, разпространяваме и развиваме това богатство.

За себе се Лазар разказва:

Завършил съм паралелка с профил народно пеене в гимназията „Добри Чинтулов“, град Бургас. След това не продължих с музика, а се насочих към история в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Магистратурата ми е в специалността във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.  Историята и етнологията са свързани с фолклора и мисля ,че правилно съм се насочил. Образованието ми е много полезно днес в издирването на странджански песни. Непрекъснато пътувам из Странджа, срещам се с хора от различни възрасти. Откриват се все още такива неизвестни песни, дори вариации на по-стари, но във фолклора това е най-интересното нещо – да намериш как са се променяли и развивали мелодията, текстът.

Лазар Налбантов вече два пъти записва песни от Странджа в съпровод на Оркестъра за народна музика на БНР. Ето какво споделя за това свое музикално преживяване:

За мен най-голямото постижение на този етап от творческата ми кариера е работата и записите  с ОНМ на БНР с диригент Димитър Христов. Каквото и да кажа за този състав ще е малко. Това са професионалисти, виртуози – всеки на своя инструмент, а събрани заедно буквално правят чудеса. Обработките на песните направи Ташо Барулов – прекрасен композитор, музикант, преподавател. С него успешно си партнираме, той е близо до странджанската музика. Оркестърът е класа, до която всеки изпълнител трябва да се докосне. Записите влизат във фонда на БНР, а това е най-важното – да оставим нещо след себе си. Една част от песните, записани сега, са автентични. Други са били в репертоара на странджански певци, които вече не са сред нас. Тези образци някак са останали в сянка и аз си позволих да ги възстановя, да им дам нов живот. Една от тях е „Заспала мамина Мила”, песен която Тома Янчев е изпълнил през 1960 г. на събора в Граматиково, регистрирана е за радиото, но е позабравена. Със съвременно звучене много добре се приема от слушателите.