Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Що е „Стършел“ свършил, несвършил и пропуснал за своите 70 години съществуване

БНР Новини
Вестник „Стършел“ е уникално за българския периодичен печат явление – има периоди, в които изданието се радва на небивала популярност, абонирането за него става по списък и с привилегии, дори връзки трябва да се активират, за да го сториш. В годините на т.нар. „социалистическо строителство“ той в някаква степен беше онова издание, официално натоварено да се противопоставя на неуредиците, колкото и те да се признаваха с половин уста. Теорията за „малката“ и „голямата“ правда намираше активно превъплъщение на неговите страници, активно превъплъщение обаче намираха там и плахите гласове, склонни да откриват в системата по-фундаментални изкривявания.
Забележителното е също така, че „Стършел“ след промените, станали на 10 ноември 1989 г., продължи да бъде онова печатно издание, което запази своя характер и публика включително в неблагоприятните ситуации на кризи, фалити, разорявания и обеднявания. С важно обстоятелство – без да променя своя характер на истински „Стършел“, тоест бодящ очите на властта, не спестяващ и зулумите, които върши, и глупостите, които прави. Донякъде може да назовем вестника като проявление на перманентната опозиция, той е наистина опозиция на всяка власт, за разлика от достатъчно на брой други медии, които гръмко гърмят, че са опозиция, но под сурдинка поддакват както на властта, така и на корпоративния интерес.

В този смисъл да говорим за „Стършел“ в исторически план означава да говорим за българските несъгласия, съпротиви, дисидентства, измъквания из-под опеката на властта, избягването от репресивните ѝ проявления с елегантни и умовъздействащи флангови маньоври. Та тъкмо на този български опозиционен дух, въплътен на страниците на в. „Стършел“ ще бъде посветено поредното издание на предаването „Премълчаната история“ на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио.

За това какво е бил вестникът някога и по-различно ли е сега разговаряме с главния редактор Михаил Вешим, с журналиста от вестника Румен Белчев и с доц. Наталия Христова от Нов български университет – изследовател на взаимоотношенията власт – култура в годините на тоталитаризма в България.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47