Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симфониите на Дмитрий Шостакович – VІІ симфония „Ленинградска” на 23 септември, от 19.30 часа

БНР Новини
Ленинград, 9 август 1942 г., Симфоничният оркестър на Радиокомитета на Ленинград с диригент Карл Елиасберг изпълнява Седмата симфония от Дмитрий Шостакович.

Много страници са посветени на Седмата симфония от Дмитрий Шостакович, сред неговите петнадесет симфонии няма друга, въздигната в подобен култ. Съветската пропаганда умело се възползва от искреното вдъхновение на композитора. Сред патриотичните песни в тежкото военно време на хитлеристката блокада на Ленинград се ражда една симфония! Но Сталин и обкръжението му малко се интересуват от трагичния патос на Седмата. Пропагандата акцентира върху фактите: първите три части на творбата са написани само за около месец от композитора в окупирания от фашистите Ленинград, четвъртата завършва, евакуиран в Куйбишев. Симфонията на Шостакович показва победната сила на съветската страна, несломимия дух на съветския човек… Премиерата е на 5 март 1942 година в Двореца на културата в Куйбишев с оркестъра на Болшой театър под диригентството на Самуил Самосуд – ретранслиран по всички радиостанции на СССР и зад граница. Легендарно е изпълнението й на 9 август, същата година, в Ленинград – денят, когато немското командване неуспешно планира превземането му. Тя звучи със сборен оркестър, ръководен от Карл Елиасберг. Наистина нечуван подвиг! Измършавелите от изтощение, глад и преумора музиканти с безграничен ентусиазъм репетират дни наред, пешком вървейки през целия град до залата на Ленинградската филхармония. Музиката на Шостакович е потресаващо откровение за слушателите, мнозина от тях не сдържат сълзите си.

В мемоарите си, записани от Соломон Волков, композиторът разкрива идеята на симфонията в по-различен ракурс от официозния: Аз наистина пиша бързо, но нося музиката в себе си дълго, преди да започна да я записвам. Седмата симфония бе замислена преди войната и следователно просто не може да бъде разглеждана като реакция на нападението на Хитлер. Когато композирах известната „тема на нашествието”, мислех за други врагове на човечеството. Естествено, фашизмът е неприемлив за мен, но не само германският, всяка негова форма е отблъскваща. В днешно време хората си представят предвоенния период за идилично време – всичко е било прекрасно, преди Хитлер да ни нападне. Хитлер е престъпник, това е ясно, но такъв е и Сталин.
Изпитвам безкрайна болка за убитите от Хитлер, но не по-малко ме боли за тези, които бяха унищожени по нареждане на Сталин. Страдам за всеки изтезаван, разстрелян или умрял от глад. Те бяха милиони в нашата страна преди да започне войната с Хитлер. Тя донесе много нова скръб и разруха, но не съм забравил ужасните предвоенни години... Седмата симфония стана моята най-популярна творба. Натъжава ме, не всички разбират за какво иде реч, а от музиката всичко би трябвало да стане ясно… Ахматова написа своя „Реквием”, а Седмата и Осмата симфонии са моят реквием
.

Ще слушате Седмата симфония от Шостакович със студиен запис на СО на БНР под диригентството на Емил Табаков. В предаването маестрото споделя ценните си наблюдения и опитност в интерпретацията на творбата. Ще ви срещнем и с продуцента Владимир Христозов, част от радиоекипа, осъществил интеграла със симфониите на Шостакович.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мирела Френи и Николай Гяуров

Мирела Френи и Николай Гяуров в "Ернани" на Верди

Записът е от паметен спектакъл, с който на 7 декември 1982 година откриват сезона в Миланската скала – събитие със силен отзвук и сред специалисти, и сред меломани. Излъчваме го ( на 22 февруари от 20 часа ) заради участието на Мирела Френи, великолепна в ролята на Елвира. Както разбира се и заради удивителното преобразяване на Николай Гяуров като..

публикувано на 22.02.25 в 08:00
Сцена от VI действие на операта „Ернани” от Верди

"Ернани", опера в четири действия от Джузепе Верди

Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция.  Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор)   • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..

публикувано на 21.02.25 в 12:18

"Избрани хорови творби" – вторият сборник на проф. д-р Георги Петков

Излезе от печат сборникът "Избрани хорови творби" на композитора, диригент и преподавател в Нов български университет – проф. д-р Георги Петков. Изданието съдържа 22 песни от различни фолклорни области, които проф. Петков е писал за различните състави, с които е работил през годините. "Реших, че е дошло време да предоставя на колегите хорови..

публикувано на 20.02.25 в 16:50

Българският хор "Булгапея" с първи концерт в Брюксел за 2025 година

Българският хор "Булгапея" от Брюксел ще започне годината с първия си самостоятелен концерт през 2025 година днес от 18 ч. местно време, информира хорът на Фейсбук страницата си. Концертът ще бъде в брюкселския квартал Лаакен и е организиран от Maison de la création.  Концертът на "Булгапея" ще представи българската музика и нейните богатства. Те..

публикувано на 18.02.25 в 14:35
Албена Петрович-Врачанска

Албена Петрович-Врачанска: Човек за да пише, трябва да има нещо да каже

Срещата ни с композиторката Албена Петрович-Врачанска започна с премиера в рамките на фестивала Rainy days в Люксембург на "24 криптографски учения за 6 пиана, 12 изпълнители и 24 ръце", премина през дисертационен труд в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и достигна до лична среща на премиерата на Втория ѝ концерт за пиано и оркестър в Първо студио на БНР...

публикувано на 18.02.25 в 08:20