По традиция, започнала през 2001 г., всяка година в седмицата около 26 септември европейските държави посвещават един ден на езиковото многообразие на Стария континент. Тази година у нас празникът се отбелязва с различни прояви в много градове, като в София той продължава до1 октомври, събота, когато столичани и посетители на столицата ще могат да „опитат езика, както призовават домакините на празника. Водеща роля в организирането му има Британският съвет, а партньори са културните институти и посолствата на много европейски страни. Българската страна е представена от Института за български език. Какво може да стимулира гражданите на Европа в една все по-унифицираща се глобална среда да съхранят своя език, кое е непреводимото в една култура, как си взаимодействат езиците – за това разговаряме с представители на институтите, организиращи Европейския ден на езиците в София - Любов Костова, директорка на Британския съвет, Катерина Хуртаева, директорка на Чешкия Център, Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт, Весела Петрова от института „Сервантес“ и Карлос Кортес, преподавател в него, Лаша Цабриа, носител на две култури и два езика – български и грузински, проф. Светла Коева, директорка на Института за български език и Светлозара Лесева, гл.ас. в Института. Какво ще се случва по време на празника – в аванс слушателите на програма „Христо Ботев“ ще могат да се включат в игрите и състезанията, подготвени от организаторите. Това ще бъде и нашата „Европейска игрословица“.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg