Зад тази новина стоят няколко факта, които изясняват и особеното на пръв поглед словосъчетание четвъртата най-добра.
Завърши международният фестивал за радио и телевизия PRIX EUROPA 2016 в Берлин. Трийстото юбилейно издание буквално беше окъпано в блясък – от дизайна на умопомрачителните златисти фестивални чанти до театралните прожектори и цялостното сияйно осветление в непрекъснато-мрачно-мъгливо-сиво-дъждовния Берлин.
Зана беше българската радиопиеса, продукция на редакция Радиотеатър на БНР, която беше номинирана за наградата The Best European Radio Drama of the Year и влезе в състезателната програма на категорията Фикция, където се състезават 33 програми. Гран PRIX EUROPA получи естонската радиопиеса Нещата/Things, иронично-ведър монолог в бял стих на съвременния гражданин на света, който решава да се отърве от обременително-поробващата стихия на всичките си вещи, мебели и уреди, за да сложи началото на нов живот. В ТОП 5 влязоха още 2) Атлас на отдалечените острови/Atlas of Remote Islands, копродукция на Швейцарското радио и Westdeutscher Rundfunk WDR, Кьолн, една макар и не академично построена, но изключително ефектна продукция, хибрид от документари, мокументъри и драма, запис на сценичен спектакъл, състоял се в Хановер, 3) Total Daze, продукция на независимия френски автор и продуцент Даниел Мартен-Боре, отново монолог, този път на тема смарт-комуникациите и мечтите за света, 4) българската продукция Зана и 5) The Sky is Wider, продукция на BBC, разказваща за невъзможния контакт, осъществен като два недопълващи се и некръстосващи се, но всъщност съединени в една фантазна вътрешна действителност монолози на малката Чарли, само по себе си феноменално актьорско изпълнение, и майка й, която е в състояние на кома.
Така че четвъртата най-добра означава – и това можем да заявим с усмивка – че този път изпреварихме Би Би Си. Освен това бяхме по-добри от Арте Радио, Ирландското, Холандското, Норвежкото, Шведското, Финландското и още много.
Най-високите ми оценки като член на журито и пълното ми възхищение бяха предизвикани от белгийската фикция Красиви млади чудовища/Beaux Jeunes Monstres в 5 епизода, продукция на Atelier de Creation Sonore Radiophonic и Collectif Wow! Един изключителен текст на Флоран Бара, музиката на Себастиен Шмитц и съвместно направената от двамата режисура с подкрепата на няколко фондации са произвели аудио в чест на невидимите. Beaux Jeunes „Monstres е историята на Уилям, младо момче, сполетяно от церебрална парализа, което разказва своя живот. От раждането си до своята еманципация. От оживяването до освобождението.“ Тя получи Гран PRIX EUROPA за сериал (на снимките долу).
Тъй като Биляна Петрова, режисьор на Зана и автор на радиоверсията, участва във фестивала, ето и нейната гледна точка: Първото нещо, което ме впечатли беше скоростта, с която възприемаш през английски превод десетки игрални продукции на десетки езици. От позицията на човек, който се занимава с творчество, е ценно да се срещнеш с толкова много хора, обединени от обща цел. Всички те, всички ние, се стремим към това изкуство, към изкуството на радиодрамата. Това ти дава възможност да намериш всичко, което търсиш. Като театрален режисьор за мене беше уникално откритието как хем си служиш със звука, хем колко много образи създава той. Доброто съчетание на звук, музика и гласове ражда много образи и това е уникално усещане. Освен това въпреки езиковите бариери тук хората са свободни и спокойни да говорят и за твоята творба и за своите произведения. Фестивалът е пресечна точка на толкова езици и култури, че създава усещането за водовъртеж. Постепенно се натрупва умора, но организаторите са отчели човешкия фактор и ти имаш нужда от тези 5-10 минути междучасие, за да се сетиш кой си, преди да започне следващата програма. Този ритъм на работа е впечатляващ и всяко произведение започва на секундата и целият часовников механизъм буди респект и самият ти се чувстваш стъписан от откритието: какво можело да се прави – с хората, с точността, с целенасочеността.
Тъй като се върнахме към целенасочеността, за която вече стана дума в предварителния материал за PRIX EUROPA, ще попълня наблюденията си с нов факт. Работата в категорията Фикция се ръководи от двама координатори Кевин Брю от Ирландското радио и Дмитрий Николаев от Радио Русия и организационно и технически се осигурява от Камила Доге. Едно от десетките неща, които трябваше да направи Камила всяка сутрин, е проверката на присъствието на всички членове на журито, като се има предвид, че в залата присъстват и наблюдатели, участници, журналисти. Вместо да извиква всеки по име и да отбелязва в списъка, една дълга и досадна процедура, още първия ден Камила посочи пирамидата от текстове за деня и въведе правило: Моля, нека от тази купчинка да взимат само членове на журито. Това е най-простият и не досаден начин аз да знам дали всички са тук. Правилото на Камила проработи безотказно. Всяка сутрин тя стоеше мило до купчинката. Това стигаше. PRIX EUROPA работи и чрез правилата на Камила.
Накрая за успеха на Зана през очите на Биляна: Човек винаги се надява, и въпреки че програмата ти да мине в първия ден на едно състезание като това, не е най-доброто място, защото до края има още много заглавия, аз имах добро усещане, че ще се приближим до успеха. По време на слушането надничах през стъклените прозорчета на вратата и видях, че всички са съсредоточени върху текста, никой не се разсейваше. А при обсъждането се получи нещо като вълна. Хората от журито се обаждаха един през друг, допълваха се и се прекъсваха, като в този дълъг разговор до нас стигнаха чудесни коментари за ритъма на продукцията, за изключителната сила на литературата, която бяхме запазили грижливо в детайлите и поетичните образи, за актьорската игра и невероятното присъствие на главната актриса Сабина Коен, за многопластовата звуково-музикална картина, за усещането на потока на времето. И най-важното: фактът, че разбират разказа, че Зана е разбрана, ми донесе небивала радост. Нещо, което е чисто регионален конфликт, беше възприето като съвременно, като прескачащо успешно през времето и пространството заради своята актуалност и глобалната тема на миграцията и намиране на нова родина. Безспорно ме впечатли и това, че коментиращите използваха думата The Bulgarians/българите в своите изказвания. Те казваха: Българите са направили това, българите са постигнали онова…
Зана, радиоверсия по повестта на Керана Ангелова с участието на Сабина Коен, Станка Калчева, Снежана Рашева, Огнян Симеонов, Аделина Петрова, Димитър Костадинов, Слав Стоянов, Ставрос Ваниотос. Драматизация и режисура: Биляна Петрова. Музика и звукова картина: Асен Аврамов. Звукорежисьори: Калин Николов, Живко Марев, Константин Райдовски, Димитър Василев. Продуцент и редактор: Даниела Манолова.
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg