Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето на ЦЕРН.
ЦЕРН обединява учени от цял свят в търсене на знания като основната област на изследване е физиката на елементарните частици. Заради това лабораторията, управлявана от ЦЕРН, често се нарича Европейска лаборатория по физика на елементарните частици.
Изложбата се открива на 21 ноември в централното фоайе на Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" в 15.00 часа и може да се разглежда от 21 до 28 ноември от 10.00 до 17.00 ч.
Достъпът е свободен включително и в почивните дни.
В програмата на изложбата са включени презентации по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, както и данни за българското присъствие в различните изследователски и образователни програми на ЦЕРН и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес.
Български физици и инженери от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН и Физическия факултет на СУ участват в експеримента на ЦЕРН CMS от самото му създаване през 1991 г. и имат съществен принос в разработването и конструирането на детектора.
Историята на ЦЕРН е история на успех и сътрудничество.
Всичко започва след края на Втората световна война, когато европейската наука не е на световно ниво. Следвайки примера на международни организации като ООН, няколко учени инициират създаването на европейска лаборатория по атомна физика.Сред тях са: Раул Даутри, Пиер Оже и Лев Коварски от Франция, Едоардо Амалди от Италия и Нилс Бор от Дания. Идеята им е новосъздадената лаборатория да обедини европейските учени, но и да им позволи да споделят нарастващите разходи за съоръжения по ядрена физика.
Френският физик Луи дьо Бройл представя първото официално предложение за създаване на европейска лаборатория на Европейската културна конференция в Лозана на 9 декември 1949 г. Следва петата Генерална конференция на ЮНЕСКО във Флоренция през юни 1950 г., където американският физик и нобелов лауреат Исидор Раби внася резолюция в ЮНЕСКО за да: "подпомага и насърчава създаването на регионални изследователски лаборатории с цел засилване на международното научно сътрудничество..."
На междуправителствена среща на ЮНЕСКО в Париж през декември 1951 г. е приета първата резолюция относно създаването на Европейски съвет за ядрени изследвания - на френски: Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire, откъдето се ражда абревиатурата CERN.
През октомври 1952 г. Женева, Швейцария е избрана за място на разполагане на бъдещата лаборатория.
През юни 1953 г. окончателният проект на Конвенцията за ЦЕРН е съгласуван, а в него се посочват начините, по които държавите-членки ще участват в бюджета на ЦЕРН, както и насоки за етиката и организацията на лабораторията - от възприемането на политиката за свободен достъп до вътрешната структура на организацията.
Конвенцията е подписана от 12 държави, като последни подписват представителите на Франция и Германия. На 29 септември 1954 г. се създава официално Европейската организация за ядрени изследвания - Organisation Européenne pour la Recherche Nucléaire, но акронимът ЦЕРН се запазва.
Първите 12 държави (основателки), подписали Конвенцията за създаване на ЦЕРН са: Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Италия Норвегия, Нидерландия, Франция, Швеция, Швейцария и Югославия (напуска, 1961 г.)
На 3 юни 1999 г. XXXVIII Народно събрание на Република България ратифицира Конвенцията на ЦЕРН и Финансовия протокол към нея. На 11 юни 1999 г. България е обявена официално от ЮНЕСКО за пълноправен член на ЦЕРН.
Част от Конвенцията на ЦЕРН гласи: "Организацията не трябва да се занимава с работа за военни цели и резултатите от нейната експериментална и теоретична работа трябва да бъдат публикувани или по друг начин направени общодостъпни."
Главната задача на ЦЕРН е да разбере от какво е изградена Вселената и как функционира като провежда изследвания на световно ниво в областта на фундаменталната физика. Учените в ЦЕРН предоставят уникален набор от съоръжения за ускоряване на частици, които позволяват провеждането на изследвания на границите на човешкото познание по екологично отговорен и устойчив начин. ЦЕРН обединява хора от цял свят, за да разширява границите на науката и технологиите в полза на всички, а също и обучава нови поколения физици, инженери и техници и ангажира всички граждани в научните изследвания и в ценностите на науката.
Днес ЦЕРН има 24 страни-членки, 8 асоциирани членки и протоколи за сътрудничество с още 48 страни, като отдавна е надрасла своите формални граници и от европейска вече е световна лаборатория, с 2300 постоянни сътрудници, над 1000 стипендианти и близо 13000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.
Основният проект на ЦЕРН е Големият адронен ускорител (колайдер) (LHC), протон-протонен колайдер с максимална проектна енергия 14 TeV , а провежданите с него експерименти се състоят в анализ на продуктите, получени при сблъсък на ускорените частици. Четирите основни детектора на частици са разположени в подземни шахти. Първият експеримент Големият адронен ускорител е проведен на 5 септември 2008 г.
Проектът LHC направи ЦЕРН световен лидер в областта на физиката на елементарните частици. Първият успех на експериментите на колайдера беше откриването на бозон на Хигс, който беше единственият липсващ елемент в Стандартния модел на елементарните частици.
ЦЕРН развива и образователни програми, поддържа инициативата за свободен достъп до научна информация (Open Access), а създаденият в него World Wide Web промени човешкото развитие.
Над 100 български специалисти сътрудничат с ЦЕРН. Това са учени, инженери и техници от Софийски университет "Св. Климент Охридски", Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика, Институт за информационни и комуникационни технологии и Института по Роботика на БАН, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" и Национален Център по Радиобиология и Радиационна защита участват активно в научни изследвания провеждани в ЦЕРН и така допринасят съществено за получаването на нови резултати за устройството на Вселената.
Изложбата "70 години ЦЕРН" се открива на 21 ноември от 15 ч. в централното фоайе на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски" на бул. "Джеймс Баучър" 5.
Официални гости ще бъдат: генералният директор на ЦЕРН д-р Фабиола Джаноти, вицепрезидентът на България г-жа Илияна Йотова, Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, зам.-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов, както и представители на МОН.
В дните на изложбата всеки ден от 16.00 ч. ще има презентации на актуални изследователски дейности в CERN в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения. Интерактивен тунел ще ни пренася в атмосферата на ЦЕРН, а протонен футбол ще провокира посетителите да имитират реакции с протони във виртуална среда.
През декември изложбата ще гостува в централната сграда на БАН в София на площад "Народно събрание" и във Варненската астрономическа обсерватория.
За повече информация относно презентациите и планираните събития, следете уебсайта на Физически факултет, СУ "Св. Кл. Охридски".
Чуйте интервю с декана на Физическия факултет на Софийския университет проф. дфзн Георги Райновски.
Книгата на Ива Станоева "Документи, времена, облекло. Народни костюми в Княжество България" излезе от печат неотдавна. Тя е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители,..
Българска картографска асоциация, със съдействието на Университета по архитектура, строителство и геодезия, организират 14-и Национален конкурс за детска географска карта. Той е като част от Международния конкурс за детска карта "Барбара Печеник" 2025, съгласно условията, определени от Международната картографска асоциация (МКА). "БНР подаде една..
Екатерина Арсова гостува в "Покана за пътуване" още докато беше студентка по ветеринарна медицина. Тогава тя разказа какво е да си доброволец в приют за слонове в Тайланд и как е правила педикюр на огромното животно. В живота ѝ настъпиха доста промени – вече е с титлата доктор пред името си, което след сватбата се сдоби с тире. Но любовта ѝ към..
Как се става шампион по математика е трудно да се опише и няма рецепта, но в основата е трудолюбието. Думите са на Любомир Любенов преподавател по математика с над 40 годишен опит от Стара Загора и основател на състезанието "Математика без граници". "Човек трябва да трупа знания и умения в полза на хората, и да стане шампион да не е целта...
18 години пътешествия по света, срещи с непознати племена и опасни животни, стотици дни с камера на гръб, дрон в небето и обективи във всеки джоб. Радости и несгоди в 800 епизода на "Без багаж". И несломима страст към пътешествията. Рекордният брой заснети и излъчени по целия свят серии на "Без багаж" е отбелязан подобаващо на фестивала Mipcom в..
Българският културен институт в Берлин (БКИ-Берлин), НУИИ "Илия Петров" - София и галерия "Дебют" представят експозиция от икони и живопис на Станимир..
В рубриката "Темите на деня" разговаряхме с Милена Статева , доктор по психология и социален психолог, която ни разказа за един иновативен метод за..
"Черно хайку", новата стихосбирка на поетесата Яна Букова имаше едновременна премиера на три езика в България, Гърция и САЩ в три издателства с богата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg