Кафе, чаша с лед и още нещо

На Вашето внимание предлагаме музикално-поетично произведение от барокова епоха – творба, с погасени авторски права. Парадоксалното е, че от страна на автора понятието "собственост", "мое", отнесено към творбата, звучи нелепо. Поне така е било във времето на Йохан Себастиан Бах. Но времената се менят, с тях – сменят се и нравите. Затова ще звучи баховата кантата „Замълчете, не бърборете!“(Schweigt stille, plaudert nicht), известна и като „Кантата за кафето“.
 В шеговит план в нея се разказва за драматичната история на жена, която не иска да спре да пие кафе, а баща й не й позволява да се омъжи, докато тя не се откаже от този вреден навик. Впоследствие всеки изминава своя път към помирението, настъпва промяна, ледовете са стопени. Накрая всички пеят в прослава на кафето. Текстът е написан от немския поет Кристиан Хенрици, известен като Пикандер, един от основните либретисти, с които Бах работи в Лайпциг.
Либретото на Пикандер недвусмислено показва, че по времето на Йохан Себастиан немалко хора са гледали на пиенето на кафе като на лош навик. Самият Пикандер в предговора на свой поетичен сборник пише, че се надява "недостатъците в неговата поезия, да са останали назад, благодарение на очарователната музика на несравнимия Бах".
С надежда, че ще намерите поетичното в музиката на Йохан Себастиан Бах, Ви предлагаме тази творба в „Изпята поезия“ по програма „Христо Ботев“.