Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „Границите на човешкото тяло“: Тялото, смъртта и копнежът за безсмъртие

БНР Новини
Осъзнавайки своето разграничаване от природата в различни измерения на културата и цивилизацията с техните условности, човекът винаги е оставал объркан и раздвоен в представите си за смъртта – дори в своя религиозен или философски екстаз. Нараняващо преживяване, екзистенциален страх, бягство от живота или негово отрицание, смъртта винаги е била тук и сега,  вчера и утре, навсякъде и винаги като част от нас. Самият живот е път и пътуване към нея въпреки опитите на модерните технологии да я превърнат от естествен край в отместващ се хоризонт или предел за преодоляване. Донорството, евтаназията, киборгизирането, клонирането, своеобразното естетизиране при т.нар. „пластинати“ са само част от тези опити; освен обичайната инхумация и кремацията вече се появиха нови ритуални погребални практики, при които далеч не става дума единствено за поредни атракции или меркантилни похвати: сред тях са зеленото кремиране, космическите и рифови погребения. Как пречупват през призмата на човешкото достойнство мистерията на живота и смъртта в тези реалности биоетиката и биоправото?
В разговора се включват главният асистент, доктор в секция „Етика“ на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ Петър Горанов, ръководителката на магистърска програма „Интегративна биоетика“ Валентина Кънева, доцентът по социална философия и биоетика Ина Димитрова и преподавателят по биоправо в Алма Матер и Нов български университет Стоян Ставру.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Родопската теснолинейка

Вдъхновяваща, поетична и достъпна наука в Нощта на учените 2023

"Науката е поезията на реалността", казва Ричард Докинс, един от най-изявените учени на съвремието. В духа на това разбиране за научното познание протича и Европейската Нощ на учените - инициатива, чиято програма се обогатява и развива с всяка изминала година. На 29 септември Нощта настъпва с програма в 30 града - от Асеновград до Белоградчик,..

публикувано на 28.09.23 в 18:35

На лов за сън

Учените, философите и поетите векове наред са се питали за какво служи сънят? Винаги е имало личности, които са гледали на съня како на вид слабост, на изгубено, непродуктивно време. В последните години науката напредна доста и откри, че по време на сън мозъкът ни извършва забележителна по обем и интензивност работа, за да пречисти натрупаната през..

публикувано на 28.09.23 в 12:45
„Разбиване на въстаниците от юнкери и германци“ от Димитър Гюдженов

Бунтът на масите – Войнишкото въстание

105 години от Войнишкото въстание – първото, което поставя рязко изкарва наяве проблема за вътрешното разслоение и слага началото на социалните борби в Царство България. След пробива при Добро поле отчаяните от мизерия, глад, студ и безкрайни сражения български войници тръгват на поход към София, за да попитат управляващите защо за пореден път..

публикувано на 27.09.23 в 17:30

Родният замък на Батенберг – място за поклонение и за сватби

Замъкът Хайлигенберг се намира южно от Франкфурт на Майн и близо до Дармщат.   Но не само природните красоти и архитектурата са интересни за българите, посетили провинция Хесен и отскочили до Хайлигенберг. В имението там е роден първият български владетел след освобождението през 1878 година – княз Александър фон Батенберг. Д-р Зигрун Комати е..

публикувано на 27.09.23 в 08:35

Прозорци към подземния свят в Нощта на учените

Преди 145 години, в годината на Освобождението – 1878, са открити първите пещерни животни в България, а около век по-късно вече са съобщени над 860 вида обитатели на българските пещери, което нарежда страната ни на едно от челните места в списъка на страните с най-богата и разнообразна подземна фауна в света. Има ли какво още да се открива или пещерната..

публикувано на 26.09.23 в 10:15