Отбелязваме 144 години от гибелта на Левски

144-тата годишнина от гибелта на Васил Левски ще бъде отбелязана тази вечер в родния му град Карлово с възпоменателна церемония. След това в читалището ще бъде представен спектакълът на Театъра на българската армия "Тайната вечеря на Дякона Левски".

Урок по родолюбие в памет на Апостола на свободата Васил Левски са планирали в Националния исторически музей. Проявата е организирана от Детския образователен център към музея и от Искрен Красимиров, праправнук на Ботевия четник Никола Минков.

В Луковит годишнината ще бъде отбелязата с откриването на паметни плочи на къщата, в която е живял оръжейникът на Левски Витко Лалев Йончев, както и на фасадата на сграда, където е имало хан, в който Васил Левски е пренощувал при конвоирането му от Търново за София през 1873 година.

105 ученици от Националната гимназия по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна написаха есе за Апостола в навечерието на годишнината от обесването му. Идеята е на учителката по история Мария Петрова, която от всички написани есета е създала едно със заглавие ”Седем педи ме делят от моя Апостол”. Заглавието кореспондира с височината на бурето, което Али чауш е ритнал под краката на Левски в деня на обесването му през 1873-та година. 

Жители на Кърджали развяха 144 национални знамена в памет на Васил Левски. Те участваха в шествие, посветено на годишнината от обесването на Апостола. Маршът, предвождан от гвардейския ученически отряд, премина през центъра на града и завърши с поклонение пред паметника на Дякона. В шествието се включиха над 150 души, сред които евродепутатът Андрей Новаков и бившият народен представител Цвета Караянчева. Националните флагове от шествието ще бъдат раздадени на училища и държавни институции.

В навечерието на годишнината излезе от печат и сборник с разкази, посветени на Васил Левски, с автор покойният журналист Димитър Дишев. Заглавието е "Искам да бъда свободен". Според редактора на книгата Димитър Николов, авторът е изучавал историята 40 години, за да напише 16-те разказа, в които представя Левски с всички негови несъвършенства и героични постъпки:

Не е добре да имаме идоли. Тази книга превръща Левски в човек. Показва го с всички негови страни - с всички негови несъвършенства, с грешките, които според някои може би е правил. Това е книга с изцяло положително отношение към Васил Левски - един много силен, много смел, много амбициозен човек, който е искал да бъде свободен, искал е народът му да бъде свободен. А това, че според някои хора той не е бил прав в методите си, или че е извършил убийство по тази и тази причина, или е поръчал да бъде извършено престъпление - времето и каузата са го налагали. 

Неотдавна историци от общинския комитет „Васил Левски“ във Велико Търново отправиха апел Министерският съвет и Народното събрание да сменят датата 19 февруари, на която официално отдаваме почит към Апостола и това да става на 18 февруари. Проф. Петко Петков посочва:

Всички знаят, че правилната дата е 18-и, но ние така сме свикнали. И когато децата, на които толкова много държим, се изкушават да попитат: "Извинявайте, но в учебника пише 18-и. Вие защо ни изкарвате пред паметника на левски в София на 19-и?"

По повод 144-ата годишнина от смъртта на Васил Левски, билетите за националния Военно-исторически музей днес са с намалена наполовина цена. Посетителите ще могат да видят автентични вещи на  Апостола. От 11.30 часа в кинозалата на музея започва дискусия, посветена на личността и делото на Левски. Входът е свободен.

Два музея - „Затвор“ и „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново днес са безплатни за посещения. В търновския затвор Дяконът е бил окован в килия от 27 до 30 декември 1872 година след залавянето му при Къкрина. В музей „Възраждане и Учредително събрание“ се пазят лични вещи на Левски, двата печата на Българския революционен комитет и дяконският орар на Апостола.

Преди време Великотърновският исторически музей направи технологично изследване на църковния пояс. Установено е, че вложените материали са от периода на XIX век. Ширитите, пайетите и сърмените кръстове на орара произхождат от други църковни вещи и са преизползвани при направата на църковния пояс. Ценната вещ е получена в музея като дарение през 1985 година от Димитър и Веска Топлийски от София.