Отдавна думата „приоритет“ не прави впечатление на никого у нас. Доста занемарени от институциите и властимащите области от живота на страната ни бяха наричани с нея без това да си проличи на практика. Та и образованието отколе е приоритет на думи. В действителност тази жизненоважна не само за всички ни като нация, но и за всеки от нас сфера все не може да се дореди до реалната и ефективна грижа, от която се нуждае. Не че няма хора, които знаят какво трябва да се направи. Не че липсват примери и модели от цял свят. Не че няма ентусиасти, които със сизифовски усилия се опитват да помръднат тежката машина, заседнала на място от десетилетия. Защо тогава разумните действия в областта на образованието се броят на пръсти, а жадуваната реформа явно ще надживее и внуците ни, ако все още са тук. Защо добрите намерения не се превръщат в политика с ясни цели, очаквани резултати и адекватен регламент. Как се изграждат самостоятелно мислещи, активни, знаещи и можещи личности с авторитарна по същество класно-урочна система от 19-и век и с учебни програми, непомръднали от десетилетия. Къде умират светлите идеи и реформата се превръща в безсмислени стратегии, показни „мероприятия“ и ентусиазиран бяг на място. На гърба на децата ни, които продължават да зубрят „знания“, които няма да им служат за нищо, на гърба на учителите, притиснати от забрани, нереални изисквания, безумни учебни програми и учебници. На гърба на родителите, които трябва да компенсират липсите и изкривяванията на формалното образование с паралелно неформално, платено, разбира се. В навечерието на парламентарните избори Националната мрежа за децата и Институтът за прогресивно образование събраха представители на всички основни политически партии и коалиции на дискусионен форум „Образованието – диалог за бъдещето тук и сега“. За да чуем отново, че образованието е „основен приоритет“… Дали обаче смелите планове за реформа на средното образование ще се въплътят в реална политика. Не зная останаха ли оптимисти по темата, но в полза на реализма в рубриката „Всичко за образованието“ с Мариана Банчева, директор „Образователни политики“ в Института за прогресивно образование, обсъждаме какво убива добрите намерения за дълбоки преобразувания в средното училище.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
