Жил Дельоз и Феликс Гатари, големите френски мислители, извеждат в своята книга, посветена на Франц Кафка, понятието „малки литератури”. Малки, според тях, са тези литератури, на които им се налага да пишат на голям език, твърде често имперски, а не използват езика на своето малцинство, живеещо в Голямата империя. Това обстоятелство е особено забележимо в някогашната съветска империя, където поривите към русификация, но и към възприемане на идеологическа правоверност са изключително силни. Всичко това се открива в драматургичните произведения на писатели от малцинствата, които – въпреки своите безспорни качества, непрестанно се съобразяват с изискванията на руската култура като водеща и първенствуваща, както и с догмите на социалистически реализъм – единственият позволен метод тогава за литературно творчество. Обаче! – обаче независимо от това откриваме в тези автори и в техните пиеси желание за измъкване извън каноните, търсене на собствена специфика и метод. Тъкмо с това са интересни представените в рубриката „Запазена марка „Радиотеатър” драматургични текстове – как едновременно влизат в нормите на империята, но и намират начини да не са съвсем съобразени с тях. Това е видимо в творбите на Фазил Искандер и Анар – първият абхазец, вторият азербайджанец. При Искандер се срещаме с едно алтернативно писане, оформящо друг, по-особен почерк в сравнение с общоприетия, при Анар – една романтична душевност с внимание към малкия човек и към неговите малки радости. Ето всъщност програмата на „Запазената марка”:
5 юни – Перг Зайтунцян „Последната игра”, Армения – пиеса за бюрократични игрички, които накрая завършват с осъзнаване от страна на главния герой, че не те са същността на живота, а обичта и привързаността към най-близките хора, майката преди всичко;
6 юни – Фазил Искандер „Ресторантче на кея”, Абхазия – текст за перестройката, от който разбираме тежненията за промени в младото поколение, но в същото време откриваме и семената на днешните дерибейски средноазитаски републики, в които култът към личността на Първия държавен ръководител не само не си е отишъл, а е придобил уродливи размери;
7 юни – Мар Байджиев „Дуел”, Киргизстан – романтична пиеса за любовен триъгълник, в която девойка – неудовлетворена от живота си, се влюбва в прекрасен човек, но в същото време е обвързана с ревнив и недостатъчно отговарящ на нейните стремежи интимен приятел;
8 юни – Николай Ердман „Мандат”, евреин – „Мандат” е писана в периода на НЕП-а – т.нар. „Нова икономическа политика”, когато на руския народ се дава за известно време отдих, преди с пълна сила да се разрази диктатурата на пролетариата. Героите – „бивши хора”, са осмени от Ердман в духа на социалистическата ГОЛЯМА правда, но в същото време се промъква и нотка на жалост към тях, жалост заради тяхната обреченост, която те с всички сили се опитват да предотвратят;
9 юни – Анар (Анар Росул оглъ Рзаев) „Аз, ти, той и телефонът” и „Юбилеят на Данте”, Азербайджан – Анар е причината да подготвим точно това издание на „Запазена марка” – писател с чувствителна душевност, с лирични герои, които дори в злобата на деня успяват да открият доброта и основания за съществуване по човешки, не по зверски. Негова е забележителната мисъл: „Ако във всичко от живота се търси смисъл, то самият живот ще изгуби смисъл”.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg