Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Набил Абумхади – защитникът на стари български сортове ябълки и люти чушки

Снимка: личен архив
Българинът е търпелив и толерантен, затова е оцелял като народ повече от 1300 години, казва героят на рубриката „Човекът“ – инж. д-р Набил Абумхади – роден в Палестина, но днес български учен и български зет. Работи в Агробиоинститута към Селскостопанската академия на науките в София повече от 20 години, създал е специален апарат за генетично инженерство, защитил е научна титла и е работил в Германия и Япония като български учен.
Защо е предпочел България като своя втора родина –  може би за това че българите са гостоприемни и толерантни според него това е заложено в гените им… - така смята специалистът по генетично инженерство – като говорим за специалност става дума за растенията.
Трудна ли е адаптацията на един млад човек през 1988-89 година в България – към атмосферата у нас, и към много трудния за чужденците български език? Според Набил от Палестина, дошъл да учи в България – адаптацията не била много трудна, пък и той намерил своя начин да научи български – пътувал е сам с влака до малки и непознати за него градчета и селца, където само слушал и попивал езика. Може би и това е една от причините да му се вярва на преценката за българите – неговото остро око е по-точно от чисто българското.
Нямаше как в разговора да не стигнем и до днешните глобални проблеми –  Били е човек с широко възприятие към нещата – интересува се и от всичко, което става около нас, от хибридните войни, от тероризма, от хубавите, а и от ужасяващите събития на 21 век…
Освен че има своите граждански и човешки възприятия и коментари, д-р Абумхади е и учен – специалист е по генно инженерство  и не е противник на Генно-модифицираните организми, с тази разлика, че в неговите разработки ГМО е намерило друго предназначение – не като основен източник на храна. Изобретил е специален апарат по генно инженерство и за това е бил канен да работи в чуждестранни институти – в Германия и в Япония. Имал е предложения да остане там,  но е предпочел да се върне тук.
Сега Били се занимава с опазването на стари български сортове плодове, зеленчуци, и други растения. Агробиоинститутът се грижи за запазването на някои редки вече сортове на жита, ябълки, блатното кокиче и много други билки, които са на изчезване. Били обаче се грижи за изчезващите сортове съвсем прагматично – заради любимите му растения, и заради старите сортове люти чушки – е превърнал и вилата си някъде около София – в опитно поле. Сегашната му дейност на учен е как да се опазят всички тези растения, за които споменах преди малко, дори и само в лабораторни условия.
И накрая – за да довършим образа на Набил Абумхади – той има и литературни интереси – първото си стихотворение е написал още в 5 клас – на арабски, разбира се. Сега предпочита да пише нещо като къси разкази, в които да описва свои впечатления – на български.
А дали някога ще напише своите мемоари за времето, в което е живял – по негови думи може би чак, когато му омръзне да се занимава с любимите си растения. Възможно е да съчетае и двете в един момент.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Имигрантът Бисрат Можо: За живота в България и (не)толерантността

Насочваме внимание към живота на мигрантите в България в Международния ден на мигрантите. В "Нашият ден" чуваме гласа на Бисрат Можо , имигрант от етиопски произход, с когото говорим за чувството на безопасност, за толерантността и дискриминацията в обществото ни. Бисрат живее нормално, общува с образовани и добронамерени хора и..

публикувано на 18.12.24 в 09:15

Проблемите на средното образование през очите на един родител

Д-р Лъчезар Томов , преподавател по информатика, информационни технологии и история на науката в Нов български университет, човек с дългогодишен опит като учител в българското средно училище и баща на 16-годишната Ема, разказва в "Нашият ден" за проблемите на средното ни образование , пречупени през случки от битието му на родител. Защо..

публикувано на 18.12.24 в 09:02
Боряна Ангелова-Игова

Оптимизъм и интеграция: Как спортът приобщава?

В предаването "Време за наука" гостува доц. Боряна Ангелова-Игова , която споделя своите впечатления и анализи за настоящото състояние на спорта в България. Тя изразява оптимизъм, като отбелязва, че изминалата година е била изключително успешна от спортна гледна точка. Карлос Насар: Чакат ме нови предизвикателства, изтощен съм от емоции..

обновено на 17.12.24 в 14:44

Климат, деца и права: Международен проект обединява усилия за устойчиво бъдеще

Децата и техните права често остават на заден план, когато става въпрос за климатичната криза. Според Иван Куцаров от мрежата за гражданско действие "БлуЛинк", именно този аспект е във фокуса на новия проект "Околна среда, права и деца". В интервю за предаването "Време за наука" той обяснява как климатичните проблеми и правата на децата са тясно..

обновено на 17.12.24 в 14:00
Иван Василев, зам.-кмет по финанси в Столичната община.

София става по-чиста и зелена – равносметка от Иван Василев

В навечерието на коледните и новогодишни празници в предаването "Нашият ден" гостува заместник-кметът по финанси на София Иван Василев. В рамките на разговора се обсъждат постигнатото през изминалата година, нерешените проблеми и предстоящите задачи за 2025 г. "Работата за София е привилегия", казва Василев и изразява своята мотивация да..

обновено на 17.12.24 в 13:21