Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гостуващи солисти на международния фестивал „Варненско лято“

БНР Новини
Кристиян Рьолингер и Aлисия Рафаелян (вляво)
Снимка: varnasummerfest.org



На 18 юли във Варна изнесоха концерт саксофонистът Кристиан Рьолингер и пианистката Алисия Рафаелян. Те изпълниха творби от Клод Дебюси – рапсодия за алт саксофон и пиано, Анри Томази – балада за алт саксофон, Такаши Йошимацу – Fuzzy bird sonata, Жюл Демерсман – фантазия на оригинална тема за саксофон и пиано и Дариус Мийо – сюита „Скарамуш“.
Алисия Рафаелян е родена във Варна. Учила е във Варненското музикално училище „Добри Христов“ с Ели Чарбаджийска, а след това с проф. Милена Моллова в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Била е асистент на проф. Виктор Чучков, специализирала е в музикалната академия в Берн при проф. Бруно Канино. Сега е корепетитор в класа по саксофон на Кристиан Рьолингер в швейцарската столица.
Самият Кристиан Рьолингер е изключително интересен и атрактивен изпълнител. По време на репетицията, след като ме видя в залата без дори да съм се представила започна да ми обяснява коя пиеса каква е, коментираше звука на своя инструмент и разбира се след това с удоволствие се съгласи да разкаже за работата си, за своя инструмент и срещите си по света. Първо подробно ми представи инструмента, на който свири – лимитирана серия произведена миналата година от Анри Селмер специално за 200-годишнината от рождението на Адолф Сакс, върху чийто корпус могат да се проследят всички промени, които са правени през годините. Има гравирано името на Адолф Сакс, различни знакови моменти от живота му, както и папагал, тъй като Сакс бил любител орнитолог. Каза, че обича да свири на сопран саксофон различни транскрипции на творби на Пуленк, Сен-Санс, Бородин, а специално виолончеловите сюити на Бах звучат великолепно на баритон саксофона.

Но според него в основата на всичко е алт саксофона. Има хора, които смятат, че саксофонът е инструментът на 21 век. Най-сетне това е един оценен инструмент. Хубавото при саксофона е, че Сакс е измислил не един инструмент, а цяла фамилия.

Още интересни факти, които научих от Кристиан Рьолингер:
- Почти век е бил необходим, за да бъде признат този инструмент. Саксофонът е създаден късно – 100 години след кларинета.
- След първата световна война става популярен чрез джаза благодарение на американците, които вземат инструмента от Европа. В началото не е имало педагози, свирело се е лошо.
- Първият клас по саксофон е създаден през 1942 година в Париж от Марсел Мюл.
- Най-подходящи за транскрипции са пиесите за струнни инструменти, тъй като саксофонът има близки естетически показатели като тях, затова свирят много квартети – на Дебюси, Равел, Бородин, Моцарт. И както се пошегува Ако Моцарт не е писал музика за саксофон, това не значи, че ние не можем да свирим Моцарт.
- Все повече съвременни композитори пишат пиеси за саксофон, сред които са Алфред Дезанкло, Гюнтер Афел, Ервин Шулов, Лучано Берио, Йожен Боца, Такаши Йошимацу.
Когато го попитах дали свири джаз той каза, че го обожава и много слуша джаз, но... Трудно е да направиш всичко за един живот. Същото е като с пианистите и с оперните певци. Сигурно и те могат да изпълняват джаз, но не го правят, защото трябва да сменят техниката. А и има толкова интересни неща да се свирят.

В звуковия файл чуйте целия разговор с Кристиан Рьолингер.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Вечер с вокалното майсторство на Райна Кабаиванска

В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..

публикувано на 21.12.24 в 07:55

"Франческа да Римини", опера в четири действия от Рикардо Дзандонай

Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..

публикувано на 20.12.24 в 15:10

"Адриана Лекуврьор" от Франческо Чилеа, опера в четири действия

Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..

публикувано на 19.12.24 в 13:25
Пол-Рони Ейнджъл

Рокендрол легендата Пол-Рони Ейнджъл за първи път в България

Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..

публикувано на 18.12.24 в 18:52
Владимир Кираджиев

Радиосимфониците изпращат 2024 година с музика на Гершуин

На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която впечатлява, интригува и стимулира въображението на слушателя. В последния си концерт за 2024 г. радиосимфониците, смесеният радиохор и четирима изявени солисти: бразилският бас Матеус Франка,..

публикувано на 17.12.24 в 11:50