Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Месец на Финландия в Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“. Тържествен концерт по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия

БНР Новини
Участниците в Тържествения концерт на 6 декември 2017 г.
Снимка: Tuukka Piipponen

Редовните ни слушатели-меломани вече знаят, че Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ в понеделник, когато излъчваме концерти от Международния обмен на Еврорадио, през декември са посветени на Финландското национално радио по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия (6 декември 1917) и 90-годишнината от създаването на Симфоничния оркестър на Финландското радио. Този понеделник – на 11 декември, ще излъчим Тържествения концерт на СО на Финландското радио, дирижиран от Ханну Линту с участието на мъжки хор „Политек“ (Polytech Choir) с ръководител Саара Айтакумпу, Естонския национален мъжки хор и солистите Нина Кейтел (мецосопран) и Туомас Пурсио (баритон). В първата част на програмата звучат две специално поръчани за случая творби на водещи финландски композитори – Лотта Веннакоски и Магнус Линдберг. Втората част представя знаменитата симфонична сюита „Куллерво“, опус 7, на Жан Сибелиус. Творбата е определяна още като „хорова симфония“, в нея най-изтъкнатият композитор на Финландия използва текстове от националния фински епос „Калевала“. В Музикалната вечер ще прозвучи и откъс от ексклузивното интервю с главния диригент на СО на Финландското радио – Ханну Линту, което направих специално по повод националния празник на родината му.






Какво означава този Ден на независимостта за Вашия народ? Какво е отношението на финландците към възможността да бъдат свободни и независими? Независимостта е дошла доста късно за Вас – едва преди 100 години.

Ханну Линту: Да, така е, само 100 години, но Финландия като идентичност и като народ са били тук в продължение на много векове. Когато сме били част от Швеция, това си е била нашата земя. Разбира се, шведите са управлявали, но ние, финландците винаги сме живяли тук като един народ. А после, по време на руския период, руснаците са ни насърчавали да създадем наше собствено правителство и да използваме нашия език. Тъй че бих казал, че финландската идентичност, тази, която притежаваме сега, всъщност се е зародила по време на руското управление.

Изненадана съм да чуя това!

Ханну Линту: Да, защото те са били наистина последователни и принципни. По време на руснаците сме имали автономия – като Полша. На практика сме били автономна страна, но под руска власт. И те са създали университетите, те са положили началото на правителството, те са ни насърчавали да използваме родния си език. Знам, че звучи изненадващо, но така е било. Шведите никога не са окуражавали финландците да използват собствения си език. Но, разбира се, финската идентичност се корени далеч назад. Тъй че, бих казал, че националната идентичност на финландците е много по-древна от тези 100 години. Но, разбира се, една независима страна е нещо съвсем различно и голяма част от развитието ни започва оттогава: много от националните институции са създадени, основани са СО на Финландското радио, Академията „Сибелиус“, появили са се нови университети. Бих казал, че тази година – 2017, честваме не само 100-годишнината от Независимостта, но и нашата цивилизация, финландската, създаването на институционална Финландия, защото това е изиграло голяма роля в развитието ни: университети, училища, подобни неща. Мисля, че в случая тази година честваме повече от всичко познанието, образованието и цивилизацията.

А как точно ги чествате? Защото трудно си представям някакви всенародни тържества, когато е толкова студено...

Ханну Линту: Да, студено е, а и е най-тъмното време от годината и това създава определена атмосфера около Деня на независимостта ни. Особеното е, че на 6 декември не винаги вече е паднал снегът. Тъй че действително е много тъмно. Понякога има сняг и е хубаво, но пак е тъмно, което означава, че... Има много свещи, много светлини, хората искат да прекарват времето си заедно, а пък и Коледа е съвсем близо. За нас този ден е начало и на коледното време. Аз винаги имам чувството, че Денят на независимостта притежава един много особен вид усещане, защото е в тъмното време на годината и е преди Коледа. И цялата тази тъмнина по някакъв начин символизира финландската природа и това, което ние, финландците сме. Защото ние обичаме тъмнината, обичаме да стоим в тъмната сауна, харесва ни тишината, затова не говорим много. Тъй че, мисля, че датата на Деня на независимостта по някакъв начин символизира всичко, което е финландско.

В България вашият Ден на независимостта е денят на свети Николай Чудотворец – много почитан светец у нас. Много хора носят неговото име и също празнуват на 6 декември. Вече разкрихте някои важни черти на финландския национален характер. Бих искала и аз да споделя какво мисля за финландците. Мисля, че вие сте честни, трудолюбиви, благородни, скромни и много дружелюбни хора. Не зная дали ви е познато името на един руски писател – Александър Куприн. Той е живял в края на XIX и началото на ХХ век. През 1908 година е пътувал с приятели из Финландия и след това е написал едно есе, озаглавено „Малко от Финландия“, от което става ясно, че е бил възхитен от страната и хората ви. Но като че ли най-важната черта на финландците, това, върху което той през цялото време набляга, е усещането за чистота: чистота в умовете, чистота в сърцата и душите, чистота в мислите – като чист бял сняг или чисто студено синьо езеро...

Ханну Линту: О, това е много красив начин за описание. Да, разбирам какво се има предвид под „чистота“ – някакъв вид простота и непринуденост. Ние не искаме да усложняваме нещата твърде много. И както Вие казахте – финландците СА много скромни, понякога дори прекалено  скромни. Самият Сибелиус е казвал, че би искал финландците да имат повече гордост. Както например героят Леминкайнен от „Калевала“. Сибелиус винаги е смятал, че ние сме прекалено смирени.

Да, може би смирени, но, простете, аз съм срещала финландци. Тези скромни мъже и жени притежават особено достойнство. Изпълнени са с много специално благородство и достойнство. Не е необходимо хората да са твърде горди.

Ханну Линту: Не, но това, което Сибелиус е имал предвид, е че понякога той е чувствал колко лесно се оставяме да ни подценяват някои представители на по-големи култури като германци, французи или британци. Само защото ние сме малки. И той е искал да сме някак по-активни. Малко по-отворени, директни и открити. Понякога и аз усещам, че когато се срещам с голяма култура, някоя от големите стари култури, чувствам малоценност. Зная, че няма причина, но въпреки това, мисля, че много финландци са имали и имат чувство за малоценност.

На финала ще Ви помоля за няколко думи за композиторите Лотта Веннакоски и Магнус Линдберг. Техни съвсем нови творби ще прозвучат на тържествения концерт за Деня на независимостта на 6 декември. Но все още нямам дори заглавията им. Например за пиесата на Лотта Веннакоски е написано „Uniin asti“ – не мога да преведа това заглавие.

Ханну Линту: О, то е много поетично. Тя използва пет стихотворения на фински, шведски и езика сами, който се говори в Лапландия, старинен лапландски език. И всички те са любовни. Стихове за различни видове и форми на любов. Когато говорехме за тази поръчка за мъжки хор и оркестър, решихме, че не искаме нищо напомнящо патриотична кантата, а нещо модерно. Мъжкият хор е много традиционен финландски инструмент. Сибелиус е писал националистичните си кантати за мъжки хор, както и симфонията „Куллерво“. Ние искахме да използваме същия инструмент, но по много съвременен начин, тъй че накрая тя реши да направи това: поеми за любовта на трите езика, които се говорят във Финландия. А това „Uniin asti“ е много поетичен израз, означава „Отиване в съня“, или „в сънищата“. Неща, които са толкова важни, че ги виждаме в сънищата си. И любовта за нея е едно от онези неща. Мисля, че пиесата е много въздействаща. Всъщност, тъкмо я разчитах, преди да ми се обадите. Много е... изпълнена с цветове и отсенки, пълна е с различни видове модерни ефекти, но въпреки това е много силна и поетична. Много ценя това, че тя използва и трите езика.

Тя е много поетична, действително е истински поет и е много емоционална по свой особен начин. Музиката й е много женствена.

Ханну Линту: Да, разбира се.

А Магнус Линдберг?

Ханну Линту: Магнус Линдберг е много важен композитор за СО на Финландското радио, защото е най-важният сътрудник на оркестъра в продължение на 30 години, откакто е изпълнена неговата голяма оркестрова поема „Kraft“ преди повече от три десетилетия. Ето защо исках той да напише централната творба за този концерт за Деня на независимостта. Той написа пиеса, която се нарича „Tempus fugit“ – „Времето лети“, където той всъщност отразява своята собствена музика. На практика използва същия материал, който е написал преди 30 години, но сега този материал е обработен чрез компютър и така се е получило нещо напълно различно от онова, което той пише напоследък. И самият той казва, че сега е време за нов стил в творчеството му. Аз, разбира се, осъзнавам, че е така. Тази пиеса е огромна, колоритна фреска в пет части, но те се изпълняват без прекъсване. Тя е в основата си много симфонична пиеса, с доста ограничен тематичен материал, но с много интересен и новаторски хармоничен език. И по някакъв начин личи, че той е мислел за звука на СО на Финландското радио, защото го познава толкова добре. Тъй че не мога да си представя кой друг би могъл да напише нещо толкова хубаво и подходящо за Финландското радио.

В музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ на 18 и 25 декември ще можете да чуете още два великолепни концерта на СО на Финландското радио под палката на главния диригент Ханну Линту. Следете информациите на сайта на БНР.

понеделник, 11 декември, от 19.30 часа

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сбогуване с Камен Чанев

От началото на деветдесетте години на миналия век на сцените на театрите у нас и на много престижни оперни сцени по света блести звездата на Камен Чанев. Със сигурност има постановка, в която не съм го гледала, но тези, на които съм присъствала (а те са много), са били великолепни. Спомням си го като граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на..

обновено на 27.11.20 в 12:05

Нова камерна музика от Първо студио на БНР

Продуцентите Лили Николова и Георги Еленков избират български творби, записани в последните месеци. Във фокус, на 27 ноември от 19.30 часа , ще бъдат композиторите Цанко Цанков, Панчо Владигеров, Красимир Тасков, Александър Текелиев, Димитър Ненов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Трифон Силяновски и Михаил Големинов. Името на Цанко Цанков не е много..

публикувано на 27.11.20 в 08:05

Дебютен концерт на квартет „Флаутисимо“

На 10 ноември в камерна зала „България“ своя първи концерт представиха четири дами, който отдавна мечтаеха да свирят заедно. Идеята се ражда по време на изолацията и дори записват на клип прочутата песен „Тико-тико“, която смятат за своя визитна картичка. Измислят си и име – „Флаутисимо“. Това са Кремена Ачева, Гергана Иванова, Мила Цанкова и Петра..

публикувано на 26.11.20 в 09:25

Давид Флорио – Италия е странно място

Italy Is A Strange Place – така е озаглавил дебютния си студиен албум италианският мултиинструменталист Давид Флорио – композитор, аранжор, продуцент.  Роден в Милано през 1973 г., на 11-годишна възраст започва да учи флейта, а по-късно овладява и инструментите китара, пиано, бас и барабани.  През годините е композирал песни за утвърдени..

публикувано на 25.11.20 в 15:32

Проектът „Пеещи артисти“ – през погледа на композитор и актьор

Песента на Момчил Колев „Кутийка за спомени“ по текст на Мария Касимова-Моасе, в изпълнение на Татяна Лолова, наскоро очарова феновете на голямата актриса. Последва нова премиера на Момчил Колев и пета поред песен в проекта „Пеещи артисти“. Нейното заглавие е „Роднина на дъжда“. „Това е кино, облечено в поезията на Георги..

публикувано на 25.11.20 в 11:10