Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Свири СО на Финландското радио под палката на главния диригент Ханну Линту

Месец на Финландия в Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“

| обновено на 18.12.17 в 17:10 БНР Новини
Ханну Линту, главен диригент на СО на Финландското радио
Снимка: hannulintu.fi

Редовните ни слушатели-меломани вече знаят, че Музикалните вечери на програма „Христо Ботев“ в понеделник, когато излъчваме концерти от Международния обмен на Еврорадио, през декември са посветени на Финландското национално радио по повод 100-годишнината от обявяването на независимостта на Република Финландия (6 декември 1917) и 90-годишнината от създаването на Симфоничния оркестър на Финландското радио. Този понеделник – на 18 декември, ще излъчим фрагменти от два концерта на състава, състояли се през февруари и май 2017 година. Ще прозвучи още един откъс от ексклузивното интервю с главния диригент на СО на Финландското радио – Ханну Линту:





Разкажете ми за себе си. Роден Сте в малко провинциално градче. Родителите ви? Какви бяха професиите им?

Ханну Линту: Майка ми беше фотограф, а баща ми – инженер.

Значи нищо, свързано с музика.

Ханну Линту: Не, нищо такова. Но мисля... Баща ми е от Карелия. Напуснал е Карелия на 10-годишна възраст по време на Втората световна война. Мисля, че музикалността при мен идва от Карелия. Както знаете, Карелия е място, където хората много обичат да пеят. Нашата национална поема „Калевала“ е предавана от поколение на поколение в Карелия винаги чрез пеене. Така че, усещам, че корените ми са там. Иначе не откривам нищо музикално в произхода си. Но съм имал голям късмет, защото съм от много малко градче, но разбира се, имахме музикална школа. В тази школа имахме много добър хор, а и в общообразователното училище музиката беше на почит. Почти всичките ми приятели свиреха на някакви инструменти. И ние се подкрепяхме един-друг. Това бе единствената възможност в едно много-много малко градче, почти село. Всъщност много музиканти идват от такива малки градчета заради нашата система с музикални училища, хорове и оркестри към тях. Тази система е изградена по много ефективен начин, защото освен тези музикални школи във всеки град ние имаме консерватории в по-големите градове, а над всички е Академията „Сибелиус“ – на върха на пирамидата. Това е вид стълба, която децата изкачват. Тъй че аз съм късметлия – бил съм част от това...

Значи, започнали Сте с пиано и виолончело, а после е дошло дирижирането. Прочетох в едно от Вашите интервюта, че идеята е дошла след оперен спектакъл! Били Сте много малък, родителите Ви са Ви завели на опера, а Вие Сте казали: „Искам да правя същото“.

Ханну Линту: Да, не знам дали съм го казал, но разбира се, си го помислих. Когато си на 10 години не казваш, че искаш да бъдеш диригент, но тогава вече бях свирил в оркестри, защото съм виолончелист и знаех какво правят диригентите. И тогава изведнъж видях фантастичния диригент Лейф Сегерстам на спектакъл на „Дон Карлос“ по време на оперния фестивал в Савонлина и разбрах какво всъщност могат да правят диригентите. Не съм решил в онзи момент, че ще стана диригент, но семето беше посято с онова представление и растението от това семе израсна в сърцето и в главата ми. Мисля, че всичко, което съм направил след това е било по някакъв начин в тази посока. Не съм казвал нищо гласно, но всичко след това беше решително предопределено. И пак казвам, че съм имал късмет. Накрая постъпих в класа по дирижиране и имах шанса да уча при г-н Панула, при г-н Сегерстам...

Прочетох и за Илья Мусин – това е прочуто име в Русия и в България. Познаваме много добри диригенти, които са негови ученици.

Ханну Линту: Да. Илья Мусин беше гостуващ професор при нас, в академията „Сибелиус“ в последните две години от живота му. Беше вече на 92-93 години, почти сляп, но все още можеше да преподава и все още беше много стриктен по отношение на собствените му технически изобретения. Това беше добра комбинация, защото за Йорма Панула няма само един начин да правиш нещата. С г-н Панула ние можехме да правим това, което искаме, стига да изразяваме себе си в музиката така, както искаме. А с професор Мусин беше различно, защото той беше наистина стриктен по отношение на техниката. Това беше добре, защото единият ни учеше на свобода, а другият ни преподаваше правилата. И отново ще кажа, че съм имал наистина голям късмет с този шанс да уча по двата метода на преподаване на дирижирането в тези две години.

Аз си представям Йорма Панула като магьосник, който прави някакви много специални северни магии, изрича някакви заклинания над учениците си и всички вие ставате страхотни диригенти. Но вярно ли е, че той специално подбира за класа си много добри инструменталисти, оркестранти, които стават чудесни диригенти, защото вече са били от другата страна – на мястото на музикантите в оркестъра?

Ханну Линту: Да, мисля че за него винаги е било много важно – и все още е важно, студентите по дирижиране да свирят на инструменти от оркестъра. Разбира се, важно е да се свири на пиано. Всички свирехме на пиано, всички свирехме партитури на пиано, свирехме в часовете по дирижиране – един дирижира, друг му свири партитурата. Но в същото време за него беше наистина важно това, че свирим на различни инструменти, свирили сме в оркестър, използвахме това по време на уроците по дирижиране. Налагаше се да „опитваме“ всички оркестрови инструменти. Аз например съм свирил на тромпет, опитвал съм се да свиря на обой. Това беше нужно, за да знаем поне малко за спецификата не всеки инструмент. Но Вие Сте права – няма много пианисти сред финландските диригенти и това вероятно е резултат от идеята на г-н Панула за оркестровите музиканти, които биха могли по-добре да разберат дирижирането от пианистите. Но, разбира се, в света има и много големи пианисти-диригенти.

Виждам, че графикът Ви е претоварен – турнета с Радиооркестъра, записи, Ваши лични турнета, много оперни спектакли. Обичате ли операта?

Ханну Линту: Харесвам операта. По същество така се връщам към първия ми опит с нея, когато бях на 10 години и, разбира се, операта беше една от причините да искам да стана диригент. Но в последните десет години съм предимно симфоничен, може би в бъдещето ще има повече място за опера в живота ми. Знаете ли, аз обичам операта, но не съм от онези оперни диригенти, които можете просто да поставите в оркестрината на всеки оперен театър, без каквито и да било репетиции, които познават всички традиции и модели, всяка фермата... Възхищавам се на хора, които го могат, но аз имам нужда от много репетиции. Затова моите оперни продукции в момента са ограничени до една постановка в годината, защото ми трябват няколко седмици, в които да репетирам. Защото наистина трябва да навляза дълбоко в творбата и много внимателно да работя с певците, а не просто да  пристигна седмица преди премиерата, да си дирижирам и да оставя всички останали сами да се погрижат за себе си.

От едно Ваше интервю разбрах, че обичате да пътувате и да дирижирате в целия свят, но в ролята на главен диригент си стоите във Финландия – почти през цялата Ви кариера Сте в родината. Не Ви ли изкушава мисълта за мястото на главен диригент в някой голям европейски, или дори световен оркестър, или пък някой театър? Какво планирате след 2021 година?

Ханну Линту: Хелзинки е хубаво място за живеене. Тук е хубаво за диригентите, защото можеш да имаш сигурно, стабилно място, да усещаш че принадлежиш някъде. Поне за мен е така. Езикът също е много важен за мен, никъде другаде не се говори фински език. В момента моят оркестър е тук и още не мисля за онази крайна дата през 2021, но разбира се, държа очите и ушите си отворени. Може би ще е чудесно да имам оркестър някъде в Европа, може би в Азия. В момента Америка не ми е много интересна. Но разбира се, все още имам време, така че мога да направя кариера и с един-два други оркестъра.

Тук уверих г-н Линту, че той има много време, като се има предвид, че през октомври е навършил едва 50 – съвсем млада възраст за диригент. Хората, практикуващи тази професия, са прочути дълголетници. Неговият колега Херберт Бломстед например, навърши 90 през юли.

Ханну Линту: Да, сега, в момента просто искам да се концентрирам върху Финландското радио, защото усещам, че тук нещата се развиват много добре и имаме хубава енергия и сила. В същото време пътувам може би три или четири месеца в годината – из целия свят. В някакъв момент, да, може би ще имам и друг оркестър, заедно с този на Финландското радио. Или може би след 2021 ще поема нещо друго, може да правя повече опери, може да отида... не зная. Не мисля толкова интензивно за бъдещето. Естествено, знам, че има възможности, но никога не съм бил човек, който прави твърде много планове. Знаете, в живота нещата рядко се случват така, както ги искаш. Тъй че просто искам да видя какво ще се случи, но не правя много планове.

В музикалната вечер на програма „Христо Ботев“ на 18 декември от 19.30 часа ще предложим откъси от два концерта на СО на Финландското радио под палката на главния диригент Ханну Линту. Ще прозвучат: Симфоничната поема „Пан“ от Ааре Мериканто; Концерт за пиано и оркестър № 9 в Ми бемол мажор, К.271 на В. А. Моцарт със солист Ян Лишецки и Симфония № 3 в Ми бемол мажор, опус 55 „Ероика“ на Лудвиг ван Бетовен.
 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сбогуване с Камен Чанев

От началото на деветдесетте години на миналия век на сцените на театрите у нас и на много престижни оперни сцени по света блести звездата на Камен Чанев. Със сигурност има постановка, в която не съм го гледала, но тези, на които съм присъствала (а те са много), са били великолепни. Спомням си го като граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на..

обновено на 27.11.20 в 12:05

Нова камерна музика от Първо студио на БНР

Продуцентите Лили Николова и Георги Еленков избират български творби, записани в последните месеци. Във фокус, на 27 ноември от 19.30 часа , ще бъдат композиторите Цанко Цанков, Панчо Владигеров, Красимир Тасков, Александър Текелиев, Димитър Ненов, Иван Спасов, Васил Казанджиев, Трифон Силяновски и Михаил Големинов. Името на Цанко Цанков не е много..

публикувано на 27.11.20 в 08:05

Дебютен концерт на квартет „Флаутисимо“

На 10 ноември в камерна зала „България“ своя първи концерт представиха четири дами, който отдавна мечтаеха да свирят заедно. Идеята се ражда по време на изолацията и дори записват на клип прочутата песен „Тико-тико“, която смятат за своя визитна картичка. Измислят си и име – „Флаутисимо“. Това са Кремена Ачева, Гергана Иванова, Мила Цанкова и Петра..

публикувано на 26.11.20 в 09:25

Давид Флорио – Италия е странно място

Italy Is A Strange Place – така е озаглавил дебютния си студиен албум италианският мултиинструменталист Давид Флорио – композитор, аранжор, продуцент.  Роден в Милано през 1973 г., на 11-годишна възраст започва да учи флейта, а по-късно овладява и инструментите китара, пиано, бас и барабани.  През годините е композирал песни за утвърдени..

публикувано на 25.11.20 в 15:32

Проектът „Пеещи артисти“ – през погледа на композитор и актьор

Песента на Момчил Колев „Кутийка за спомени“ по текст на Мария Касимова-Моасе, в изпълнение на Татяна Лолова, наскоро очарова феновете на голямата актриса. Последва нова премиера на Момчил Колев и пета поред песен в проекта „Пеещи артисти“. Нейното заглавие е „Роднина на дъжда“. „Това е кино, облечено в поезията на Георги..

публикувано на 25.11.20 в 11:10