Законът за културното наследство според мен абсолютно съзнателно внесе абсолютен хаос по отношение на правната защита на археологическото наследство и най-вече на националните резервати. Някои от резерватите са дадени на общините, някои се управляват директно от министъра на културата, но първо няма реални структури, които на място да изпълняват определени функции, второ много от резерватите генерират доста сериозни средства, които биха могли да бъдат реинвестирани, но не знаем къде отиват тези средства, а също така няма структура, която да контролира, защо е такова състоянието на резерватите в България – това каза днес в „Законът и Темида“ проф. Диана Гергова.
Според д-р Красимир Манов най-големият проблем на този закон, освен терминологичния хаос, който цари в него, нито едно понятие не може да бъде дефинирано ясно за какво става въпрос, определението, което е дадено за археологически резерват е правно безсмислено, то не дава възможност точно да се определи, какво точно е резерват. Но това, което е в центъра на тази неразбория е положението, което се наблюдава в много други закони. Д-р Манов като експерт по Закон аз културното наследство обясни в предаването, че законодателят е преминал в приемането на едни закони, които се приемат чисто формално като отмятане на един ангажимент с минимум разпоредби в този закон, независимо, че законът може да е голям по обем, той съдържа някакви декларативни основно разпоредби и прехвърля отговорността за детайлизация на разпоредбите на съответните административни органи, какъвто в случая е министърът на културата и е предвидено всичко да е с наредба на този министър.
Какви са проблемите на Националните археологически резервати, какво се случи след като влезе в сила последния Закон за културното наследство? Кой има интерес да бъде унищожено това богатство на България и да се облагодетелства съзнателно? Какво трябва да се промени спешно? Има ли корупционни практики? Предлага ли Министерство на културата адекватни решения на проблемите?
Отговорите на тези въпроси ще чуете от интервюто на Анелия Торошанова с проф. Диана Гергова – един от най-популярните специалисти по тракийска археология и д-р Красимир Манов –преподавател по наказателно право в СУ „Свети Климент Охридски“, експерт по Закона за културното наследство.
Чуйте повече в звуковия файл.
Броени дни след 24-тия благотворителен Виенски бал в София, в "Моето семейство" гостуват продуцентът и режисьор проф. д. и. Румен Нейков и съпругата му Мария. София застава елегантно и уверено на световната карта на виенските балове благодарение и на семейство Нейкови. Отзвукът и посланията от Виенския бал в българската столица остават..
Въпросът "Вреден ли е смартфонът?" витае около нас непрекъснато. Всеки от нас е чувал изречението: "Хайде остави го този телефон!" От една страна, смартфонът е невероятно изобретение, което винаги позволява да поддържаме връзка със семейството и приятелите. В същото време разбираме, че това може да бъде вредно за здравето. Особено след..
Кристина и Нено Костови живеят в София, а фермата им за култивирани боровинки е в с. Осетеново до Калофер. Съвременните технологии им позволяват да контролират поливането и подхранването на растенията, сред които сортовото разнообразие е доволно богато. И Нено, и Кристина работят в IT сектора и работата им позволява да са гъвкави и да..
В рамките на рубриката "Разговорът" се задълбочихме в темата за анализа на архитектурните процеси – начин, по който те могат да бъдат разбирани от по-широката публика и да оформят градския дебат. С това се свързва и поредицата дискусии "ГРАД и КРИТИКА" , в контекста на представянето на книгата "KICKED A BUILDING LATELY? Архитектурна критика след..
Дискусията започва с изследването, което пише професор Александър Кьосев за "Чевенгур" на Андрей Платонов, използвайки единствения завършен роман на големия писател като ключ към особеностите на жанра "антиутопия". Разговорът с професор Кьосев, Владимир Полеганов, Зорница Гъркова и Николай Русев прераства в обсъждане на условността на границите между..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg