Така твърди Цветан Стоянов – литературен историк, критик, философ, преводач, писател. За него Тончо Жечев казва: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи.”
Цветан Стоянов пише есето „Втората част на разговора“ през 1964 година. През 2009 година Радиотеатърът го преоткри в неговата радиоверсия. Става дума за разговор между Любен Каравелов и Христо Ботев – въображаем разговор, който не се е състоял в действителност. Но Цветан Стоянов е вярвал в разговорите.
Разговорът се провежда през нощта преди Ботев да потегли с малката си чета към потушена България. Обикновено през нощта се говори тихо, но в режисьорската версия на Иван Добчев този разговор прокънтява. Ботев иска да извърши взрив, който да порази този народ, за да го спаси и да го направи някакъв друг. Каравелов пък иска да спре Ботев, за да го спаси. Каравелов вярва в просветителството, Ботев вярва в крайностите. Разумът или лудостта? Теорията или действието?
Всяко време има своя разговор. А има и разговори, които преминават през времената. Можем да ги съставим в едно цяло, като съберем отделните им части. Всяко време изговаря своята част от разговора, но когато не намира отговорите и решенията, разговорът все продължава. И следващата част остава за следващите поколения. Така и над нас продължава да тегне въпросът, който Цветан Стоянов поставя във „Втората част на разговора“ – за страшния робски комплекс на българската нация, дори не робски, а еретически. Еретически, понеже комплексът е бил още преди турците и робството. Още тогава в българския мозък се развили процесите, които му придали особено устройство. Оттогава България е получила своя щемпел – да бъде страна на ересите. Никъде в световната история не е имало толкова много ереси, събрани на толкова малко място – твърди Цветан Стоянов чрез своя Каравелов. И още пита: И дори да се освободи тази земя... какво?... тя пак ще си бъде същата.
Интервю на Ина Вълчанова с режисьора Иван Добчев, направено по повод премирата в Радиотеатъра на "Втората част на разговора" от Цветан Стоянов на 4 октомври 2009 година.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La..
В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg