Професионалният път на Радостина Николаева започва от родния ѝ град Русе с ролята на Елвира в „Дон Жуан” на Моцарт. Тогава тя е студентка в трети курс в Музикалната академия.
Пет години след дебюта си се явява на конкурс в Софийската опера, но този път за ролята на дона Анна в същото оперно заглавие. Триумфира отново, освен в Моцартовото заглавие, и в „Кармен” на Бизе като Микаела. От същата година – 2003-а, е солист на Националната опера.
През следващата година Николаева изпълнява Лиу от „Турандот”, Леонора от „Трубадур” и Амелия от „Бал с маски”, за която получава и Кристална лира. В рамките на Осмия великденски фестивал в Операта, певицата дебютира в „Анна Болейн” от Доницети. Концертното изпълнение на операта е премиерно за България. През същия сезон 2004/2005 година младата певица прибавя към своя богат репертоар ролите на Дездемона от „Отело” на Верди, Мими от „Бохеми” на Пучини, Неда от „Палячи” на Леонкавало, Дидона от „Дидона и Еней” на Пърсел. Красивият ѝ тембър и безспорният ѝ актьорски талант са предпоставките, които много бързо налагaт името ѝ, и от тогава тя е основен изпълнител на централни партии в опери от Верди, Пучини, Вагнер, Белини, Чайковски.
Репертоарът ѝ е впечатляващо голям и разнообразен. През последните години пее Аида в едноименната опера на Верди, Норма в „Норма” на Белини, Ярославна в „Княз Игор” на Бородин, Леонора в „Силата на съдбата” и Елизабет в „Дон Карлос” на Верди, Косара в едноименната опера на Маестро Георги Атанасов, Брюнхилда в „Зигфрид” и Кундри в „Парсифал” на Вагнер. Сред записите ѝ се открояват красиви и детайлно изработени арии от Моцарт, Доницети и Белини. Лекотата и чистотата на тембъра, с която ги изпълнява са запленяващи. Макар и да сме свикнали с амплоато ѝ в драматичния репертоар, интерпретациите ѝ на лирични партии са още едно потвърждение, че пред таланта не стоят граници.
Докато разговаряхме ставах все по-запленена от излъчването и присъствието ѝ, от енергията, която виждам в очите ѝ. Николаева е прекрасна актриса. Претворяването на толкова много и различни по характер героини е свързано не само с таланта, но и с голяма подготовка. Тя ми разказва за безбройните часове труд, които изисква добрата сценична реализация и за любовта, която съживява и окрилява.
След всички успехи тя продължава да мечтае за нови роли, за предизвикателства и провокации, които да извадят още повече от потенциала ѝ. Мечтае да претвори отново Изолда – може би една от коронните ѝ роли. За превъплъщението ѝ проф. Боянка Арнаудова пише: „Радостина Николаева е с отлично тренирана издръжливост, показа разбиране на символиката в образа, отлична дикция и, което най-високо оценявам – всяка дума не просто се изпява, а пеейки, тя вече „споделя свои” чувства и мисли. Очевидно, текстът на Вагнер е разкодиран от изпълнителката. На сцената тя е Изолда – гневна или обсебена от питието, прикована към чувството си, изтъкана от еротика и страдание. Състояния, предадени с музикалност, чувственост, гласови нюанси и темперамент”.
В предаването ще чуете какво още сподели Радостина Николаева за началото на своята кариера, за учителите си, за героините, които създава и отвежда на сцената, за стремежите и желанията. Всичко това придружено от красивите изпълнения на арии от Винченцо Белини, Гаетано Доницети, Волфганг Амадеус Моцарт, Джузепе Верди, Пьотр Илич Чайковски, Рихард Вагнер и Маестро Георги Атанасов.
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg