Той е роден в Царство България преди 85 години, повече от половин век живее в Народна република България, на 72 години умира в Република България. Днес, 13 години по-късно, неговото име е патрон на Центъра по тракология при Института за балканистика на БАН. Познахте – става дума за Александър Николаев Фол, бащата на българската тракология. Явление в науката и културата ни, известният професор беше член-кореспондент на Германския археологически институт, Сръбската академия на науката и изкуствата, Академия „Медичи“, Флоренция, Европейското общество за култура, Венеция, Американския биографичен институт, почетен член на Румънския институт по тракология, кавалер на френския орден за изкуства и науки. А през 2003 г. беше удостоен с най-високия български орден „Стара планина“. Владееше френски, немски, английски, руски и италиански.
Автор е на над 400 научни монографии, студии и статии, публикувани в български, немски, английски и италиански издания, става инициатор на редица големи издателски проекти, които и до днес оформят профила и стратегията на Центъра по тракология при ИБЦТ – БАН.
Основната заслуга на проф. Александър Фол е институционализирането на науката тракология и основаването на Института по тракология при БАН през 1972 г., както и провеждането на международните конгреси по тракология, следвани от въвеждането на тракологията като основна дисциплина в университетските програми по история и създаването на Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ”.
В предаването ще участват проф. Валерия Фол, проф. д-р на изкуствознанието Ваня Лозанова, ръководител на Центъра по тракология, и доц. д-р Теодор Леков (египтолог) от НБУ, ръководител на българската археологическа експедиция в Египет.
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..
На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
