Чумата в Странджа завъртя голямото колело на държавната машина и оттам очаквано изпаднаха няколко дребни шайби. За спокойствие на по-големите, радост на протестиращите и медийна храна на зрителите. Част от мотивите на уволненията са и неразбории в селскостопанската ни политика, засега на ниво министерство. Нещо, което се знае и дискутира много преди странджанските събития.
След 2004 година, когато с южните ни съседи станахме братя по оръжие, граничната ограда, по-известна като кльона, беше оставена на милостта на времето. Тогава един от резовско ми рече, че тя е правена за хора, но пази от животни. Но оттогава управляващите решиха, че ще строят мостове, а не огради. Сега пак строим огради, но това е друга работа.
Министър рече, че речите на опозицията по митингите разколебали действията на изпълнителната власт. Т.е. дали има чума зависи от кресливостта на драпащите за поредна власт политспециалисти, а не от обективни лабораторни изследвания. Новост някак си в световната научна еволюция.
Чумата по дребните преживни животни е непозната за Евросъюза и доста сериозна в съседна Турция. Ние реално сме фронтова страна. Според остатъчните ветеринарни служби, в района са изпратени хора с голям опит. Да, но не и по тези болести. Които, както казахме, са нови за нас. Според Световната организация за здравеопазване по животните, заболяване убива 90% от заразените. Спасението е във ваксините. Те са еднократни струват по 25 цента. В Европа не съществуват, защото не е имало проблем. В Турция – да.
От министерските изявления като че ли става ясно, че у нас и управляващите не вярват на специалистите, а на политиците. На кого тогава да вярват хората?
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
