Младите българи доказват, че Съединението е случващ се процес, а не просто минало

Събеседници в студиото на „Нашият ден“ на 6 септември бяха Димитър Петков – „Студио Змей“ от екипа на анимационната поредица „Златната ябълка“ и Светослав Марков, съавтор на книгата „50 места от българската история отвъд България“

Димитър Петков: „Аз бях в Англия четири години, върнах се преди шест тук и това, което ми направи впечатление, е, че в България се случват много страхотни неща. Има прекрасни хора, които градят много. Това, което на мен ми направи впечатление, е, че тези истории като че ли не се разказват много.“

На въпроса как се зароди идеята за анимационната поредица „Златната ябълка“, Димитър отговори:
„Преди много време, още бях в Англия и работих в най-голямото студио за анимационни сериали в Лондон, се замислих, че всички сме чували за самураи, дракони и елфи, но не и за змейове, кукери и самодиви. И въобще за готините елементи от нашата култура няма продукт, който да ги представя по интересен начин. Дори като малък съм израствал със западни анимационни филмчета – Батман, Супермен и т.н. Не съм виждал нашия фолклор по хубав начин. Така започна нашият проект, първоначално като личен, а след това се присъединиха Светла Радивоева, която в момента работи в Дисни, Ирен Първанова, която сега ни е сценарист, Стоян Цветков, който ни е главният аниматор, Елена Рапунджиева, която ни е продуцент, Георги Стрезов, който е гений – млад български композитор.“

В контекста на Съединението – единствената причина „Студио Змей“ и „Златната ябълка“ да съществуват е буквално това, че хората решиха да повярват в нас и да ни подкрепят. Ние съществуваме изцяло благодарение на публична подкрепа и публично финансиране.

Светослав Марков от проекта „50 места от българската история отвъд България“ описа Съединението през погледа на българите по света.
„От самото начало идеята на проекта беше да достигне до българите в чужбина. Опитваме се да представим книгата на максимално много места. Първо, защото тези хора имат нужда от това внимание. Те се чувстват малко изолирани, поне тези, които са в Бесарабия, в Банат, в Западните покрайнини. Те имат нужда да си разкажат своите истории, които са пряко свързани и със Съединението и с нашето съвремие.“