Свети Димитър – закрилникът на Балканите

На 26 октомври Българската православна църква чества св. вмчк. Димитрий Солунски. За застъпничество му си съперничат гърци, българи, руси и сърби. Доц. д-р Павел Павлов от Богослофския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ казва, че Св. Димитър е един от големите балкански светци-покровители, като почитта, особено в първото хилядолетие, е обусловена от близостта на градовете, където светецът е вършил своето дело и впоследствие измъчван – Солуни Сирмиум (Сремска Митровица) – столицата на провинция Панония в Римската империя. През  второто хилядолетие преклонението пред светеца преминава и в други районии достига до Мала Азия.

Има логика, заложена в календара на църквата, свързана с житието на светеца, конкретно събитие, пренасяне на светите му мощи, действие на чудотворна икона. Със Св. Димитър това е големият празник в края на октомври, на който църквата събира чадата си след продължителното лято и тежката селскостопанска работа. В домовете се прибират и тези, които са били на гурбет и семейството се събира на Димитровден. Започва нов, вътрешен семеен цикъл от живота на църквата и фамилиите. Променя се времето, свършва външната работа, свързана с поминъка и семействата се събират в очакване на големия празник – Рождество Христово. За него църквата говори в песнопенията още от Рождество Богородично – началото на септември.

Доц. Павлов обяснява, че в стенописите Св. Георги и Св. Димитър се изобразяват като воини в първата редица на светците-мъченици един до друг или един срещу друг и че на Балканите сякаш е задължително почитта да започва със светците великомъченици – Св. Георги и Св. Димитър.

След като църквата определя Св. Димитър като „Христов воин и мъченик“, може ли да се каже, че всеки светец има своята Голгота?

Така е, особено, когато говорим за мъчениците – обяснява доц. Павлов. – Всеки има своя път на подвиг и изпитание. Мъчениците, особено от III и IV в. след Христа са най-често от армията. В нея най-строго се наблюдава личното поведение и най-лесно се откриват християните. Те са отказвали да изпълняват церемониите за почит на езическите богове. Така са декларирали своята вяра в Христос и животът им е бил отнеман. Много са безимените християни, загинали за вярата. В църковния календар на 2 септември се честват хиляди мъченициq пострадали в Никомидия. Така че, мъчениците са много, но сред тях изпъкват Св. Димитър и Св. Георги. Те са точно от ранния IV в., при управлението на император Диоклециан, характеризиращ се с най-големите гонения в ранната история на църквата. Св. Георги пострада в Никомидия – източната столица на империята, а Св. Димитър – в Солун.

За връзката между Св. Димитър и Второто българско царство доц.Павлов казва:

Това е важен момент, когато говорим за Св. Димитър. Георги Акрополит и други извори от края на XII началото на XIII в. свидетелстват как на Балканите с идването на норманите започват да се изкореняват характерната почит и традиции. Когато завладели Солун, те плячкосали църквата на Св. Димитър, но светецът не позволил да бъде изгорена неговата чудотворна икона и тя се озовава в Търново. Това помага за въстанието на Асеневци през 1185 г. което води до възстановяване държавността на България. След спор с императора в Константинопол, Асеневци обидени се върнали в Търново. Те приемат пристигането на иконата като знак, че светецът покровителства старата столица и построяват църквата „Св. Димитър Солунски“. В нея поставят чудотворната икона. През Възраждането, по време на българо-гръцката църковна разпра, Св. Димитър се изобразява като конник, който пробожда с копие човек. Говори се че това е цар Калоян, който на 8 октомври 1207 е убит в палатката си пред стените на Солун. Това е другата страна на интерпретацията – светецът се връща в своя град за да го покровителства от угрозата да бъде завладян от българския цар Калоян – третия брат от Асеневци. Тук има грешно тълкуване, защото градът по това време е в ръцете на кръстоносците. Така че интерпретациите трябва да са съобразени с тогавашните събития. В историческите кръгове се спори за това как иконата на Св. Димитър Солунски се озовава в Търново. Добрият начин да се говори на тази тема е, че светецът сам е дошъл на мястото, където най-много са го почитали.

В заключение доц. Павлов отправя благослов Св. Димитър да се застъпва молитвено и да дава здраве и сили на всеки един от нас и да закриля всички на Балканите.

Снимки: архив