Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Културни маршрути с палитрата на Майстора и плодородието на Кюстендил

БНР Новини
Фонтанът пред художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора"
Снимка: Петра Талева
Художествената галерия в Кюстендил е създадена през 1959 г. От 1972 г. тя обитава специално построената за целта модерна сграда. Галерията носи името на именития творец Владимир Димитров–Майстора.
Галерията е включена сред Стоте национални туристически обекта на България, с основната и най-голяма колекция от уникални творби на художника, подредени в постоянна експозиция. Периодичните изложби запознават гостите на града и туристите с творчеството и на други известни кюстендилски художници като Ст. Венев, К. Цонев, М. Бенционов, Н. Мирчев, Ас. Василиев и др. В залата за временни изложби се организират гостуващи изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти, представяния на съвременни кюстендилски автори, юбилейни и тематични художествени прояви. Неизменна част от културния живот на града и страната са творбите от „Кюстендилска пролет“ и „Струма“, както и представяне на заключителния етап от Международния пленер “Св. Лука”, на който градът е домакин през месец октомври. Отличната акустика и одухотворената среда са отлична предпоставка за провеждането и на други престижни прояви. Тъкмо в това емблематично художествено пространство се състоя заключителната среща и официално награждаване на общините, участващи в Годишния конкурс, провеждан от Асоциацията на туроператорите и туристически агенти в България.
Още за ролята на галерията като емблематичен обект от културните маршрути на Кюстендил разказва директорът Валентин Господинов:




Жени от село Драговищица, Кюстендилско. Снимка Петра Талева.
Владимир Димитров – Майстора е отразил в творбите си плодородието на земята, щедрото слънце и работливите хора в кюстендилския край. От картините му греят лицата на моми и невести, нарисувани с топлота и любов. И в наши дни хората от града и близките села възсъздават Плодородието чрез празник, богат на багри и многобройни местни продукти. Благодарят за изобилната реколта с традиционни обичаи, песни, танци и живописни като картина пъстроцветни щандове. Сред жените от село Драговищица е Софка Терзийска.





Друго знаково място в Кюстендилската котловина, на 6 км североизточно от града, е село Шишковци. Местните хора казват, че там зимите са къси, не много студени. Пролетта настъпва рано. Лятото и есента са дълги, сухи и топли.
Владимир Димитров–Майстора идва тук през есента на 1924 г. по покана на свой приятел. В селото има няколко обекта, свързани с живота и делото на Майстора. През 1972 г. е изграден центърът с дом-паметник на Владимир Димитров-Майстора, а през 1982 г. се открива и къща музей на именития творец, донесъл световна слава на България. Художникът, живял до 1960г., е погребан в Шишковци. Селото, вдъхновявало твореца десетилетия наред, може да се превърне в привлекателна туристическа дестинация не само за българските, но и за многобройните чуждестранни гости. Така специалистите оценяват потенциала на селото като възможност да бъде от онези нови, непознати за света обекти, които са шанс белите петна в туристическото предлагане на България да бъдат попълнени. Как, обаче, информацията за Шишковци да „стигне“ до международните борси и изложения?
С богати впечатления от Шестата работна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) в Кюстендил, от Художествената галерия на града и от посещението си в село Шишковци, Даниела Стоева от АБТТА тръгна за Международното туристическо изложение в Лондон:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47