В съботната вечер ще възкресим спомена за сопраното Пенка Маринова. Наричат я най-популярната и обичана русенска примадона. Публиката я въздига на този пиедестал! Нейната публика, останала ѝ вярна до последния спектакъл. „Винаги съм била най-безкомпромисния си съдник“, признава Пенка Маринова. „Преценявала съм реално собствените си възможности. Най-ценната награда е признанието на публиката. Публиката, когато бурно ръкопляска и вика от възторг или пък искрено развълнувана, вглъбена и не чак толкова „креслива“ – еднакво скъпа ми е нейната реакция! Тогава знам, усещам го с цялото си същество, че съм успяла“, споделя Пенка Маринова.
Тя e сред тези, които наричаме основатели на Русенската опера. Певицата пази като ценна реликва протокола с дата 23.06.1949 г., подписан от Константин Илиев, Константин Казанджиев и Елисавета Йовович, с който Пенка Маринова е назначена като солистка на новооткритата Русенска опера. „В лирико-драматичния ѝ талант имаше нещо чисто и съкровено“, спомня си Никола Боздуганов. „Тя не можеше да се пести. Играеше с пълна всеотдайност и бликаща искреност. Притежаваше усет за развитие на образа, за мястото му в драматургията на спектакъла…“
Съдбата предоставя на Пенка Маринова изключителната възможност да се усъвършенства под зоркия поглед на Константин Илиев и Добрин Петков, на режисьорите Драган Кърджиев и Михаил Хаджимишев.
Много скоро за радост на публиката се оформя и знаменитото русенско трио: Пенка Маринова, Николай Здравков и Кирил Кръстев. „Голяма част от успехите си дължа на перфектното ни сценично разбирателство“, категорична е певицата.
След неочаквания и шумен дебют като Виолета в „Травиата“ – постановката на Драган Кърджиев и Константин Илиев, с която през 1949 година започва летоброенето на Русенската опера, Пенка Маринова си извоюва по категоричен начин правото да бъде сред солистите на новосъздадената трупа. Постепенно набъбва и списъкът с роли: Розина, Норина, Адина, Марженка, Джилда, Мими, Бътерфлай, Манон, Маргарита… „Пенка подготвяше всяка роля с професионална задълбоченост“, разказва Никола Боздуганов – „Преравяше купища материали и без страх се изправяше пред режисьорите като ревностен опонент. Бе ревнива към своите виждания, отстояваше ги, не бягаше от острия спор.Понякога капризна и заядлива, но по-често великодушна и сговорчива. Изключителната музикалност на Пенка Маринова бе толкова очевидна, че не се забелязваше! Никакво напрежение в певческата линия – тя бе така спонтанна, както и актьорското ѝ обаяние…“
Очевидци твърдят, че за спектаклите с участието на Пенка Маринова билетите се разпродавали като топъл хляб за седмици напред. А за нея досегът с публиката бил жизнено необходим. Един вид спонтанен, интимен диалог, в който ролята на примадона е абсолютно чужда на Пенка Маринова. Казват, че това е най-силната страна на щедрия ѝ талант!
В съботната вечер ще си припомним някой от най-впечатляващите ѝ роли: Джилда, Маргарита във „Фауст“ от Гуно, Бътерфлай, с която омагьосала не кой да е, а Святослав Рихтер и разбира се Манон от едноименната опера на Жюл Масне. В записа от 1958 година, съхранен в „Златния фонд“ на БНР, партньори на Пенка Маринова са Николай Здравков, Асен Селимски, Неделчо Павлов, Стефан Димитров, Ана Ангелова, хора и оркестъра на Русенската опера, обединени от диригентската палка на Руслан Райчев.
Съдържание на „Манон“ от Жюл Масне
събота, 19 януари, от 20 часа
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
