Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За силата на добре осмислената традиция в борбата с престъпността

Снимка: архив

В Деня на подкрепа на жертвите на насилие в студиото на „Нашият ден“ водещата Ива Дойчинова насочва вниманието към модерните аспекти на този тежък проблем на съвременното българско общество. Особен интерес предизвика анкетата с граждани на София – „Какво прави човек престъпник?“. Сред получените отговори са: собственото желание, семейната среда, улицата, филмите, различните морални рамки, в които оперират хората, генетични форми, безработица, ненаказуемостта на престъпните деяния, средата, лични подбуди и неудовлетворения, откъснатостта на децата от семейството, гладът... При такъв широк спектър от криминогенни фактори, които пораждат голямата днешна престъпност, логично е обществото да търси нови форми за борба с нея. Форми които излизат вън от рамките на обичайната държавна роля в наказателния процес. Гости в студиото бяха Елена Евстатиева, радетел за възстановително правосъдие, и Катина Клявкова, юрист, практикуващ медиацията като метод за разрешаване на конфликти.

Философията на възстановителното правосъдие поставя в центъра всички засегнати страни – потърпевшите, извършителя и общността. Те са овластени да намерят начин да поправят сторено. Държавата изземва интересът и ролята на потърпевшия и това го прави втори път потърпевш. След години натрапчива пропаганда на постмодернизъм, с характерните му индивидуализъм и мултикултурализъм, изследователите установяват, че в „модерното общество имаме голям проблем с нарушените си отношения“, посочи Елена Евстатиева. Оттук необходимостта да се обърнем към старите ефективни практики на традиционното общество, където основният регулатор е общността. В крайна сметка истински модерното се оказва добре осмислената традиция…

Подробности по проведения разговор чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21