Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Мене ми е сърце наядено или да се изкачим нагоре

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

Иван Добчев изпълнява ролята на скитащия пришълец и/или бог в радиоверсията на „Апокриф“ по време на записа във Второ студио на БНР през 1998 години поради отсъствието на актьор. По случайност. През същата 1998 радиопроектът „Апокриф“ (на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Асен Аврамов) донася на БНР и България две мечтани награди – Гран При Марулич и При Еуропа. Това са само знаците за ценността на аудиото „Апокриф“, а редицата на отличията на сценичния спектакъл е много по-дълга.
12 години по-късно Иван Добчев анализира своето подвизаване като бог по радиото пред нашия микрофон. А според Йордан Радичков: … по радиото не се вижда нищо, чуват се само човешки гласове. Това е плюс, сигурно. Така по радиото човек може да говори с бога, ще му чуе гласа, няма да вижда бога.
Към тази история за радиото, бог и общуването, ще добавим и още едно. Теодосий Спасов смята, че музиката е общуване на по-високо ниво и чрез нея може да усети човека пред себе и да разбере неговия свят.
Една среща на тримата артисти, изкачващи всеки по своему стълбата към небето, в студиото на радиото роди две неща – „Добродушните смокове“ и едно феноменално качване по стълбата, което следим в епизод 12 на документалния сериал „Радиото“.

Първо излъчване на епизода е 3 май 2010 г., 10.30 часа.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Забравените от небето

Това са събрани от Екатерина Томова разкази на столетници от Родопските селца. Книгата излиза през 70-те години на миналия век след мъчителни административни спънки, чрез които влиятелни писатели от онова време се опитват да отнемат авторството над тези разкази. Но чиновническите манипулации в крайна сметка се оказват безсилни пред чистота на..

публикувано на 29.10.20 в 08:40

Бунтът на смирената

Когато четем Достоевски, усещаме от колко много поделементи е съставен човекът и сякаш Достоевски е авторът в световната литература, който е успял да ги обхване. Самият писател се състои от много трагични съдби – каторга, болести, зависимости, хищни издатели, дългове, нещастни любови, загуба на деца, величав, огромен литературен талант. Повестта..

публикувано на 24.10.20 в 08:25

Запис на Николай Волев и Уте Кристине Круп

"Майчин език, отечество/ Muttersprache, Vaterland" е един от онези много редки и интересни художествени феномени, в които на всяко следващо ниво от замисъла, смисъла, правенето, ефекта, таргета залагаме на прескачане на граници и билингвизъм. Подобен фокус не само че не завързва ръцете, а дава толкова много нови посоки и предизвикателства...

публикувано на 18.10.20 в 06:15

Запис на Методи Андонов, 60 години по-късно

Текст, написан през 1853, при това като резултат на смел опит чрез нескривано подражание да създадем нещо артистично в тотално празното пространство, и записан в студио на радиото през 1963, ще прозвучи отново в неделя през нощта. Смисълът на подражателния акт в онези десетилетия на 19-и век, когато българска драматургия не е имало, е бил стратегически..

публикувано на 17.10.20 в 09:15

Накъде да тръгнеш със счупен чадър под дъжда

29-минутното аудио в събота от 19.30 успява да разкаже цяла и плътно поднесена история за големите и сериозни травми и тяхното преодоляване. Успява да разкаже история с пестеливост и непринуден тон, които естествено предизвикват съпричастие и любопитство към това какво ще стане по-нататък. В центъра на повествованието са един син и неговата майка, които..

публикувано на 16.10.20 в 12:00