Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Къде е бъдещето, къде е миналото…

БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

Скокове във времето и пространството, които могат така волно-предизвикателно и атрактивно -звучащо да се случат само по радиото, определят конструкцията, ритъма и най-напред замисъла на 13 епизод „Българският глас“ на документалния сериал „Радиото“.
1952-ра е началната точка във времето. 1952-ра – през очите, ушите, мислите и обобщенията на Петър Увалиев. Един чаровно омагьосващ български глас, този на Петър Увалиев, ще чуем в момента на подготовката на първия му материал за Би Би Си, когато трябва да се справи с многобройните усложнени обстоятелства около това да пишеш рецензия за театър в България през 1952 г. в Лондон, в апогея на мрачните години на студената война.
Ели Хауърд, шеф на българската редакция на Би Би Си от 1996 до 23 декември 2005 г., когато е излъчено последното предаване преди нейното закриване, е другият български глас в 13-и епизод, който ще ни отведе не само в Лондон и БиБиСи, но и назад във времето, в 1940, когато на 7 февруари тази същата българска редакция на Би Би Си започва своето съществуване, свързано с един друг български глас, гласа на Влада Карастоянова, за която, освен че е имала смъртна присъда от правителството в България по онова време, се знае много малко.
Разбира се, ще се озовем и в Прага, след като Стефан Радованов, още един топъл и чаровен български глас, разказва за първото си посещение в Радиото през мрачните 70-те и работата си в Радио Свободна Европа в Прага през 90-те, чиято сграда на централното пражко място Václavské náměstí благодарение на Вацлав Хавел символично сменя функцията си от сграда на марионетен парламент в сграда, приютила радиото на свободна Европа. И един пеещ глас, гласът на Яромир Нохавица, култовия певец на чешките събития, ще ни придружи в нашето пътуване до Прага през 90-те.
Where is the future where is the past / Къде е бъдещето, къде е миналото…
Двама от българските гласове на 13-и епизод дори са се срещали и работили заедно. Прякорът на Петър Увалиев, използван от неговата редакторка Ели Хауърд, е Библията. Опитахме се да запазим спомените на, от и за българските гласове, звучали от тези радиостанции, дори с техния смях и чувство за хумор.
Още – в продължението в 14 епизод.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Забравените от небето

Това са събрани от Екатерина Томова разкази на столетници от Родопските селца. Книгата излиза през 70-те години на миналия век след мъчителни административни спънки, чрез които влиятелни писатели от онова време се опитват да отнемат авторството над тези разкази. Но чиновническите манипулации в крайна сметка се оказват безсилни пред чистота на..

публикувано на 29.10.20 в 08:40

Бунтът на смирената

Когато четем Достоевски, усещаме от колко много поделементи е съставен човекът и сякаш Достоевски е авторът в световната литература, който е успял да ги обхване. Самият писател се състои от много трагични съдби – каторга, болести, зависимости, хищни издатели, дългове, нещастни любови, загуба на деца, величав, огромен литературен талант. Повестта..

публикувано на 24.10.20 в 08:25

Запис на Николай Волев и Уте Кристине Круп

"Майчин език, отечество/ Muttersprache, Vaterland" е един от онези много редки и интересни художествени феномени, в които на всяко следващо ниво от замисъла, смисъла, правенето, ефекта, таргета залагаме на прескачане на граници и билингвизъм. Подобен фокус не само че не завързва ръцете, а дава толкова много нови посоки и предизвикателства...

публикувано на 18.10.20 в 06:15

Запис на Методи Андонов, 60 години по-късно

Текст, написан през 1853, при това като резултат на смел опит чрез нескривано подражание да създадем нещо артистично в тотално празното пространство, и записан в студио на радиото през 1963, ще прозвучи отново в неделя през нощта. Смисълът на подражателния акт в онези десетилетия на 19-и век, когато българска драматургия не е имало, е бил стратегически..

публикувано на 17.10.20 в 09:15

Накъде да тръгнеш със счупен чадър под дъжда

29-минутното аудио в събота от 19.30 успява да разкаже цяла и плътно поднесена история за големите и сериозни травми и тяхното преодоляване. Успява да разкаже история с пестеливост и непринуден тон, които естествено предизвикват съпричастие и любопитство към това какво ще стане по-нататък. В центъра на повествованието са един син и неговата майка, които..

публикувано на 16.10.20 в 12:00