Неотдавна приетото постановление на Министерския съвет за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища предизвика реакцията на широката академична общност у нас. Въпреки заявените намерения чрез този документ да се засилят, популяризират и укрепят позициите на българистиката зад граница, специалистите намират в него няколко сериозни проблема. Изискването към кандидатите за лектори да „заемат академична длъжност по трудово правоотношение в държавно ВУЗ“ лишава учените от БАН от възможността да преподават в чуждестранните лекторати, въпреки че голяма част от тях имат дългогодишен преподавателски опит в наши държавни университети. Условието кандидатите да „имат най-малко образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на висшето образование „Хуманитарни науки“ драстично снижава изискванията към тяхната научна квалификация и опит. Недоумение буди и „отварянето“ на възможността за преподаватели по български език и литература да бъдат изпратени не само филолози, а и преподаватели от други специалности от много обширната област „Хуманитарни науки“. Срокът, за който се предвижда да бъдат командировани новите лектори, е до 2 години с възможност да се продължи за още до 2. Това повдига въпроса може ли за този кратък срок преподавателите да се адаптират към изискванията на чуждестранната образователна среда, да създадат контакти, да изведат випуска си до успешно завършване, да работят в перспектива без да имат сигурност за собственото си бъдеще. Опитът показва, че българските лекторати имат не просто образователна мисия, а с дейността си се превръщат в български културни средища, изграждат български „лобита“ по света. За съжаление чуждестранната българистика изгуби и продължава да губи позиции, отстъпвайки на други напористи и държавно подкрепени славянски филологии. Съзнавайки важността на проблема, представители на академичната общност отправят възраженията си към министерското постановление в писмо до министъра на образованието и науката, подкрепено от ръководството на БАН, от Съвета на ректорите на висшите ни училища и от хуманитарната колегия.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
