Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Постановление № 44 за българските лекторати в чужбина

Снимка: ehsem.bg

Неотдавна приетото постановление на Министерския съвет за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища предизвика реакцията на широката академична общност у нас. Въпреки заявените намерения чрез този документ да се засилят, популяризират и укрепят позициите на българистиката зад граница, специалистите намират в него няколко сериозни проблема. Изискването към кандидатите за лектори да „заемат академична длъжност по трудово правоотношение в държавно ВУЗ“ лишава учените от БАН от възможността да преподават в чуждестранните лекторати, въпреки че голяма част от тях имат дългогодишен преподавателски опит в наши държавни университети. Условието кандидатите да „имат най-малко образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на висшето образование „Хуманитарни науки“ драстично снижава изискванията към тяхната научна квалификация и опит. Недоумение буди и „отварянето“ на възможността за преподаватели по български език и литература да бъдат изпратени не само филолози, а и преподаватели от други специалности от много обширната област „Хуманитарни науки“. Срокът, за който се предвижда да бъдат командировани новите лектори, е до 2 години с възможност да се продължи за още до 2. Това повдига въпроса може ли за този кратък срок преподавателите да се адаптират към изискванията на чуждестранната образователна среда, да създадат контакти, да изведат випуска си до успешно завършване, да работят в перспектива без да имат сигурност за собственото си бъдеще. Опитът показва, че българските лекторати имат не просто образователна мисия, а с дейността си се превръщат в български културни средища, изграждат български „лобита“ по света. За съжаление чуждестранната българистика изгуби и продължава да губи позиции, отстъпвайки на други напористи и държавно подкрепени славянски филологии. Съзнавайки важността на проблема, представители на академичната общност отправят възраженията си към министерското постановление в писмо до министъра на образованието и науката, подкрепено от ръководството на БАН, от Съвета на ректорите на висшите  ни училища и от хуманитарната колегия.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance)

Марсианските хроники на „Постоянство“

Половината човечество удивено наблюдаваше кацането на марсохода „Постоянство“ (Perseverance), който изпрати впечатляващи снимки от червената планета, за първи път в историята се чу звукът на марсианския вятър и като в драматичен филм се наблюдаваха реакциите на екипа на НАСА, който водеше операцията. Другата половина от света вдигна рамене и..

публикувано на 05.03.21 в 09:09
Илюстративна снимка

Българин откри нова екзопланета

Българин откри нова екзопланета със скалиста повърхност. Д-р Трифон Трифонов е астроном в института “Макс Планк“ в Хайделберг. “Макар ние да откриваме много екзопланети, в последните 25 години сме открили над 4600. Специално Gliese486b има почти перфектните физически и орбитални характеристики, за да търсим атмосфера около скалисти..

публикувано на 05.03.21 в 08:53
Ваня Монева хор

Историята в народните песни

Как текстовете на народните творби разказват историята ни. Между пълното отричане на достоверността им и буквалното приемане на разказа търсим „златната среда“. Разчитането на фолклора може да е успешно, ако се подходи внимателно, стъпка по стъпка, така, както се изучава нов език. За да се отличат пластовете, насложени от времето,..

публикувано на 04.03.21 в 12:06
Добри Христов и  Антонин Дворжак

Вокални миниатюри от Антонин Дворжак и Добри Христов

19 век е време на разцвет на националните музикални школи, на романтично упование във фолклора като носител на национално идентичното, на етични и естетически критерии в музиката. В това отношение Антонин Дворжак продължава пътя на другата национална икона – Бедржих Сметана. Голям творец, той поставя националния идиом в контекста на..

публикувано на 04.03.21 в 09:30
Ильо Войвода (снимка от Анастас Карастоянов, Белград, 1867 г.)

Премълчаната история на Ильо войвода

Кога за пръв път 3 март е обявен за празник – официален, а сетне и национален, какво реално се е случило на тази дата? В празничното издание в разговора с проф. Петко Ст. Петков и историка Янко Гочев се търсят отговорите на тези въпроси, става дума и за митологемите от Сан Стефано. Останалото време в предаването е посветено на Илия..

публикувано на 03.03.21 в 17:23