Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Постановление № 44 за българските лекторати в чужбина

Снимка: ehsem.bg

Неотдавна приетото постановление на Министерския съвет за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища предизвика реакцията на широката академична общност у нас. Въпреки заявените намерения чрез този документ да се засилят, популяризират и укрепят позициите на българистиката зад граница, специалистите намират в него няколко сериозни проблема. Изискването към кандидатите за лектори да „заемат академична длъжност по трудово правоотношение в държавно ВУЗ“ лишава учените от БАН от възможността да преподават в чуждестранните лекторати, въпреки че голяма част от тях имат дългогодишен преподавателски опит в наши държавни университети. Условието кандидатите да „имат най-малко образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на висшето образование „Хуманитарни науки“ драстично снижава изискванията към тяхната научна квалификация и опит. Недоумение буди и „отварянето“ на възможността за преподаватели по български език и литература да бъдат изпратени не само филолози, а и преподаватели от други специалности от много обширната област „Хуманитарни науки“. Срокът, за който се предвижда да бъдат командировани новите лектори, е до 2 години с възможност да се продължи за още до 2. Това повдига въпроса може ли за този кратък срок преподавателите да се адаптират към изискванията на чуждестранната образователна среда, да създадат контакти, да изведат випуска си до успешно завършване, да работят в перспектива без да имат сигурност за собственото си бъдеще. Опитът показва, че българските лекторати имат не просто образователна мисия, а с дейността си се превръщат в български културни средища, изграждат български „лобита“ по света. За съжаление чуждестранната българистика изгуби и продължава да губи позиции, отстъпвайки на други напористи и държавно подкрепени славянски филологии. Съзнавайки важността на проблема, представители на академичната общност отправят възраженията си към министерското постановление в писмо до министъра на образованието и науката, подкрепено от ръководството на БАН, от Съвета на ректорите на висшите  ни училища и от хуманитарната колегия.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Смирненски като емблема на противоречивата българска история

125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак...

публикувано на 21.09.23 в 10:35

За положителната сила на отрицателната частица "не"

Колко хубава дума е "независимост", назоваваща едно така желано и така рядко постигано състояние. А даваме ли си сметка, че голямата магия на думата, а оттам и на състоянието, се крие в най-малката ѝ съставна част – отрицателната частица "не", показваща, че бремето на зависимостта е отречено и отхвърлено.   Обикновено никой не обича да чува "не" – то..

публикувано на 20.09.23 в 15:35

Имат ли алтернатива санкциите, за да цари ред и спокойствие в клас

Освен че показват силно разминаване със съвременната педагогическа мисъл и практики, периодично отправяните призиви за въвеждане на строги санкции за "ученици агресори и родители без родителско призвание" от страна на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" може да дадат повод и за по-сериозно обсъждане на проблема с насилието в училище...

публикувано на 18.09.23 в 12:20

С посланика ни в Алжир до родния град на Камю и Ив Сен Лоран

Нейно превъзходителство Марияна Бояджиева е извънреден и пълномощен посланик на България в Алжир. Тя е дипломат от кариерата с опит в мисиите ни в Италия и Франция. Макар да е сравнително отскоро в столицата Алжир, Марияна отлично знае, че страната е сред световните лидери по залежи и износ на природен газ и нефт, ключов енергиен доставчик за ЕС...

публикувано на 17.09.23 в 10:35

110 години след разорението на тракийските българи

"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в..

публикувано на 14.09.23 в 11:50