„Уловеното време“, както е преведено на български заглавието на книгата на Андрей Тарковски, все още не е излязло в Русия, като книгата първо е издадена на немски през 1986 г. У нас тя се радва на голям интерес и това е закономерно – филмите на големия не само руски, но и световен режисьор са изключителни: „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“, „Носталгия“, „Жертвоприношение“ остават сред най-доброто от историята на киното.
В „Уловеното време“ Тарковски разказва за създаването на филмите си, за трудностите, през които е минал, за начина, по който мисли за киното, за природата на това изкуство, за онова, което е важно за него като режисьор и личност в правенето на кино: за времето, ритъма, сценария, монтажа, образите, актьорите, музиката.
Тарковски пише: „Работата на кинорежисьора не започва, когато обсъжда сцнария с драматурга, не когато работи с актьорите или с композитора, а в мига, когато пред вътрешния взор на човека, който ще прави филма и когото наричат режисьор, възникне образът на този филм: независимо дали като детайлна поредица от епизоди, или само като усещане за фактурата и за емоционалната атмосфера, които трябва да бъдат пресъздадени на екрана.“
Докато говори за своята работа, режисьорът споделя мисли за известни литературни произведения, писатели, филми, знаменити режисьори, които са му повлияли, с които спори или им се възхищава. Докосването до творческия свят на Тарковски е стъписващо: „Целта на изкуството е да подготви човека за смъртта, за разоре и подготви душата му, да я подготви за доброто“, пише той. С откровеността и с прозренията си „Уловеното време“ разкрива възможност да бъде по-дълбоко осмислен и разбран Тарковски. За съжаление езикът на книгата звучи остаряло за днешния читател, което с една по-прецизна редакция би могло отчасти да бъде избегнато.
"Сякаш все повече ми се мълчи", казва Станислава Станоева в интервю на Антония Апостолова с нея. Вероятно желанието да не говори е част от нещата предизвикали написването на нейната нова седма стихосбирка "Хляб, любов и други ангели". В нея тя разговаря директно с читателя. Непринуденият тон и темите, свързани с вълненията на повечето хора, правят..
В редакция "Хумор и сатира" се радваме на всяка нова атрактивна инициатива, но невинаги участваме. Какво забавление в метрото пропуснахме този път, може да научи всеки – облечен или не, в неделя, веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпълнени..
17-ото издание на MENAR се открива днес с йорданския филм "Дано да е момче!" – критика на патриархалните нрави в повечето страни на Близкия изток. Можете да го гледате днес (17 януари) в Дома на киното от 19.00 часа. Няколко са акцентите в таз годишното издание на фестивала – фокус "турско кино" с няколко продукции – къде драматични, къде..
Може ли всеки да бъде творец? Какво е творчество и защо ни е днес, когато имаме изкуствен интелект, който създава? Как да събудим творческото начало в нас, за да променим живота си? Около думата “творчество” в дискусията се включват Преслава Виденова, поетеса, Виктор Минчев, рекламист, Дамян Дамянов, художник, и Адрияна Михайлова, ПР експерт. Те..
Джани Родари , писателят, станал световноизвестен с незабравимите си книги "Приключенията на Лукчо", "Приказки по телефона" и "Граматика на фантазията", е роден през 1920 година в Северна Италия. Неговите произведения са сред първите обичани истории от детството. Няколко поколения български деца се радват и на стиховете на Джани Родари..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg