Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диригентът, предизвиквал възторг и суперлативи! 100 години от рождението на Руслан Райчев

Снимка: архив

В две издания на „Неделния следобед“ – на 5 и 12 май, ще предложим на меломаните незабравими интерпретации, дирижирани от Руслан Райчев.
Той е роден на 5 май 1919 година в Милано, в семейството на легендарния български тенор със световна кариера Петър Райчев и съпругата му - украинката Фаина. Наследил изключителни таланти от своите родители, израснал в неповторимата атмосфера на дом, където са гостували музикални колоси от ранга на Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Аурелиано Пертиле и Фьодор Шаляпин, синът на Петър и Фаина Райчеви оставя ярка следа в историята на българската култура. Ученикът на великия Карл Бьом е изключителен музикант, надарен с впечатляващ талант и невероятна позитивна енергия. Диригент с огромен репертоар във всички класически жанрове, чудесен пианист, успешен ръководител, основател на няколко български музикални институции, много обичан и уважаван от колегите си, възторжено аплодиран от публиката и високо оценяван от критиката в целия свят. Лекота, артистизъм, висок професионализъм, ерудиция, чувство за драматургия, идеална спойка между сцена и оркестър, съвършена мануална техника – това са само малка част от суперлативите, казани или изписани по негов адрес. Сред впечатляващите факти от артистичната му биография са 140 оперни, оперетни и балетни премиери (общият брой на проведените от него спектакли е абсолютно невъзможно да бъде изчислен) и около 2000 симфонични концерта; 24 са само изключително успешните му турнета със състава на ДМТ „Стефан Македонски“, където през 90-те години на миналия век и в началото на настоящия завърши кариерата на Руслан Райчев. Той е дирижирал най-бляскавите съвременни звезди – от Доминго, Карерас, Капучили и Тадеи до Френи, Кабайе, Ричарели и Груберова; от Рихтер, Ростропович, Гилелс, Коган и Ойстрах до Арау, Полини, Вайсенберг, Погорелич и Черкаски. Разбира се, най-ценни за нас са спектаклите и записите му с най-големите български оперни певци. Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Димитър Узунов, Юлия Винер, Стоян Попов, Любомир Бодуров и още много от най-изтъкнатите български оперни певци са считали за чест да работят с Руслан Райчев.
И освен всичко това - онези, които са го познавали свидетелстват за изключителната му интелигентност и любознателност, бързи рефлекси, прекрасно чувство за хумор. Но, както каза в специално интервю за „Неделен следобед“ преди няколко дни неговият син – Петър Райчев:
„Баща ми имаше едно качество, което за мен беше много важно във всичко, каквото правеше – той носеше една невероятна любов! Просто тя си е вродена в него, тя не се учи. Човек или я носи, или не… Но той носеше един невероятен заряд от любов… Освен всичко друго, той имаше остър ум. На него не му беше чужда математиката. Действително беше интелигентен, но и умен – не знам дали едното е еднакво с другото… И това кореспондира с чувството му за хумор, защото остроумие и хумор – това са части от интелигентността… Баща ми беше полиглот-феномен. Можеше да седи на маса с четирима души от различни националности и да говори с единия на френски, другият да го пита отляво на италиански и той без да се замисля му отговаря на италиански, онзи насреща нещо му говори на немски – и никакъв проблем при превключването от един език на друг… Как да Ви кажа? Руслан Райчев (не понеже ми е баща), но обобщено ще кажа – той беше един формат! Той не беше само диригент. Беше интелектуалец, личност. Напоследък всички станаха „маестро“, „легенда“, „икона“. Баща ми още навремето ненавиждаше думата „маестро“ и ако някой го назовеше така, казваше: „Аз не съм никакъв маестро. Маестро са Верди и Тосканини. Туй-то…“. В момента е пълна девалвация на всички тези звания и титли. И не е въпросът в това, да кажеш: „Аз съм маестро, аз съм легенда!“. Баща ми беше човек от формат…“.

В двете издания на „Неделния следобед“ на 5 и 12 май ще предложим и рубриката „Срещи, гласове, съдби“ с проф. Павел Герджиков, посветена на Руслан Райчев. Почитателите на неговото изкуство ще могат да чуят още записи под палката на диригента в оперната вечер на програма „Христо Ботев“ на 25 май и петъчната симфонична музикална вечер на 31 май.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Аделина Александрова и Емануил Иванов

Пианистът Емануил Иванов: артистът трябва да е земен

"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Сцена от четвърто действие на операта „Вилхелм Тел“

"Вилхелм Тел" от Джоакино Росини, опера в четири действия

Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..

публикувано на 26.04.24 в 12:15

Фестивалът "Артис" с трето издание в София

"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът   беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона  ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..

публикувано на 26.04.24 в 08:15

What the Funk представя катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА

Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”.   В  концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи.  Повече от..

публикувано на 24.04.24 в 16:50
Антонина Бонева

Concertissimi с Антонина Бонева и нейните ученици

По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..

публикувано на 21.04.24 в 09:05