Нелегалната миграция като явление може да се разглежда от различни страни: от гледна точка на приемащата държава това е незаконно влизане, пребиваване и трудова заетост на нейна територия, ако имигрантите нямат необходимите документи. От гледна точка на страните на произход нелегалността се разкрива, например, в случаите когато едно лице преминава държавната граница без валиден паспорт, документ за пътуване или не отговаря на административните изисквания за излизане от държавата.
Въпреки че мигрантите са само малка част от това,което бяха през 2015, когато близо два милиона души достигнаха до Европа, миграцията все още е основен проблем на европейските граждани.Основен генератор на миграционни потоци към страната ни са държавите с наличие на военни и междуетнически конфликти от Близкия и Среден изток и Северна Африка. Тъй като няма съществени предпоставки за промяна на политическата и социално-икономическа обстановка в тези региони, ЕС е притегателна сила за населението. България е транзитна страна по Балканския път от Азия до Западна Европа. Въпреки това, зачестяват случаите, които я превръщат в крайна дестинация като евентуалната възможност за получаване на българско гражданство се използва впоследствие за установяване в страни от Централна и Западна Европа.
Членството на България в ЕС, както и в НАТО води до появата на нови предизвикателства за националната сигурност на страната. Поради заеманото географско положение границите на България се оказаха и външни граници на Общността, поради което се превърнаха в обект на множество транзитни, миграционни, контрабандни и криминални потоци. Близостта на страната ни до „горещите“ точки на конфликти, допълнително засили рисковете и заплахите пред системата за националната сигурност. Миграционните процеси са свързани с предизвикателствата на съвсем нова среда за сигурност, засягаща външните и вътрешни заплахи за страната ни, не само като нация, но и като страна членка на Европейският съюз.
Интензивният миграционен натиск в дългосрочна перспектива може да доведе до създаване на условия за трайна промяна в демографската и етно-религиозната структура на населението в страната-приемник и на тази основа да се създадат предпоставки за възникване на противоречия и конфликти. Способността на държавите да контролират миграционните потоци и да регулират правото на влизане и пребиваване на чужденци е в центъра на вниманието на много държави в Европейския съюз, особено през последните години, когато значително нараства и делът на нелегалните имигранти. Основен въпрос е как да се контролира миграцията и последващите от нея заплахи и рискове за националната сигурност на държавите като в същото време се запазят отворени границите за хора, стоки, услуги и капитали.
В предаването ще чуете гледните точки по темата на проф. д-р Стефан Мичев от УНИБИТ, проф. д-р Мария Нейкова – декан на Център по юридически науки в Бургаски свободен университет, проф. д-р Веселени Цанков – преподавател в БСУ, проф. д-р Мария Славова – преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“, главен редактор на списание „Правен преглед“, проф. Татяна Кльонова от Самарски Национален изследователски университет –Русия и проф. д-р Момяна Гунева – преподавател н БСУ, консултант на предаването „Законът и Темида“.
Петър Галев, експерт от от CredoWeb, платформа за комуникация между лекари, направи задълбочен анализ на състоянието на здравеопазването в България през изминалата година в ефира на Lege Artis . Той коментира ключовите проблеми и постижения в сектора. Според Галев въпреки увеличените средства за здравеопазване през 2024 година, системата не е..
Спорът около парите за асистирана репродукция възникна между фондация "Искам бебе" и МЗ изглежда вече е решен след среща на здравния министър Галя Кондева и представители на фондацията. Към момента към бюджета на Центъра за асистирана репродукция са гласувани 22 млн. лв. Отпуснати са допълнителни 500 000 лв. от резерва за здравеопазване...
В Lege Artis слушаме съветите на специалиста д-р Велислав Георгиев за храненето по празниците. Те не са универсални, нито важат само за празничния период, по думите на д-р Георгиев. Специалистът насочва вниманието към хранителните навици на българите в миналото , които са били съобразени с поредица от пости. Православните традиции и..
В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..
В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Трима знакови автори – проф. Божидар Бончев, проф. Греди Асса и Атанас Парушев-Шока излагат свои творби в обща изложба в столичната галерия "Ракурси"...
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg