Завършилото наскоро посещение на папа Франциск I в България предизвика много въпроси и дискусии. Отговорите на много от тях могат да се намерят назад в историята на Западната църква. С проф. Александър Николов, ръководител катедра „Антична и средновековна история“ при Софийския университет, говорим за факторите определили претенциите на римския епископ за църковно първенство.
Първоначалната организация на древната църква е епископална. Епископските катедри, създадени в различните градове, са равнопоставени, а общите решения за църквата се вземат на църковни събори. Все пак на епископите от най-значимите градове – Хефес, Антиохия, Йерусалим, Александрия, Цариград и Рим – се отдава едно почетно място. Стремежите на римския епископ към световно първенство се засилват особено след VIIIв., когато в замяна на короната на франките, дадена му от папата, Пипин Къси му предоставя обширни земи, отнети от лангобардския крал.
Така де факто възниква папската държава, а успоредно с нея и претенциите на папата за власт. Тъй като „пипиновият дар“ не е достатъчен да легитимира папската власт, прибягва се и до помощта на т.н. „Лъжеисидорови декреталии“, в които се разпространява легендата за т.н. „Константинов дар“, според която папа Силвестър I уж получил върховната власт в църквата и властта над Западната римска империя като дар от Константин Велики. Изфабрикуваната легенда е опровергана от хуманистите през XVI и XVII век.
Събитието "Гласувам, следователно съм!" се проведе наскоро, с цел да насърчи гражданското участие и пряката демокрация, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Участниците имаха възможност да споделят успешни практики и стратегии за активно участие в изборния процес, като един от подходите, които бяха разгледани, беше..
Кои са мислимите рамки на разказа за войната днес и как се създава обществен консенсус за насилието – разговор в "Нашият ден" с Филип Буров , журналист, и с Мая Ценова , преподавател и преводач. Буров започва разговора с думите: "И по света, и у нас се случват лоши неща, които са съществени и които по ескалиращ начин показват какво не е наред..
Политиката и демографията изглеждат като две противоречиви области. Един политик, ако се задържи на власт за 2 или 3 мандата, може да управлява около 12 години. Същевременно насърчителната демографска политика би дала своите плодове след 40, дори след 60 години. Политиците нямат стимул да провеждат подобна политика, тъй като няма да са на власт, за..
Социологът Стефан Георгиев е гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден". Той участва с коментар по темата, свързана с мобилизационния потенциал на крайните десници в Европа и България преди изборите за Европейски парламент. Според него факторите, които създават предпоставки за развитието на различни крайни разкази срещу..
Катина Клявкова е медиатор с богат опит от над 20 години. Тя не само упражнява професията си като медиатор, но също така споделя своите знания като обучител и ментор на медиатори от цялата страна. Нейното образованието в областта на психологията и правото е съществен фактор, който я подготвя да работи като посредник между страни с различни..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
