Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Кой не иска да има звукозаписна компания… – интервю с Лайнъс Шраб

Снимка: личен архив на Лайнъс Шраб

На 25 май шведският музикант Лайнъс Шраб идва в София по повод четвъртото издание на „София Дrone Day“ – българското събитие, посветено на международния ден на дроун музиката.Освен основа на V I C I M (който проект ще видим на живо) и ½ от дуото Thet Liturgiske Owäsendet, Лайнъс е начело на бутиковия лейбъл за аудио касети Purlieu Recordings. Вдъхновенията и търсенията му в света на атмосферичната музика са и като артист, и като издател.

Здравей Лайнъс, би ли споделил с нас какво те доведе до ембиънт и дроун музиката?
Музиката винаги е играла важна роля в моя живот. Винаги съм търсил нови звучности в широк спектър от жанрове и вдъхновения. За пръв път минималистичните тонове на ембиънта стигнаха до мен, когато бях доста млад. Започнах със седемдесетарска шведска прогресив музика и касети с ню ейдж. Предполагам, никой няма да се изненада, ако кажа, че един от най-важните дискове в колекцията ми беше и ”Selected Ambient Works II” на Aphex Twin. Впоследствие фокусът ми се измести към жанрове като пост-рок. Имах шанса да видя един от акустичните дроун сетове на дуото Stars of the Lid и това доведе до голяма промяна в мен и разбиранията ми за композицията. Способността да правиш музика, която звучи завършено, без да следва конвенционалните разбирания за форма и структура, беше нещо много вдъхновяващо за мен.

Твоята нова касета ”Ademptus Demere” (като V I C I M) излезе само преди няколко седмици за Lamour Records. Тя е последната глава от аудио-трилогия, другите части, от която излязоха за ACR и Shimmering Moods. Би ли разказал повече за този мащабен проект?
Трилогията е вдъхновена от период в живота ми, когато пътувах много. Да прекарваш време далеч от приятели, семейство и рутинните си задължения открива нови медиатативни процеси. С много минималистичен набор от инструменти и лаптоп записвах кратки музикални фрагменти, които се превърнаха в скелета на V I C I M.

Като повечето съвременни артисти не ограничаваш работата си до само един проект. Ти също си част от дуото Thet Liturgiske Owäsendet. Какво е по-различното от V I C I M и кой още е част от него?
Thet Liturgiske Owäsendet е проект, който създадох с моя дългогодишен приятел Йохан Фотмайер през 2015. Йохан има история в електронната музика и е издал доста музика – под собственото си име и като Claudia Bonarelli. В началото всичко започна като повод да прекарваме време заедно и да наваксваме с всичко, което се случва в животите ни. Правихме парчета и просто ги качвахме в платформата за споделяне на музика Soundcloud. Хората започнаха да забелязват работата ни и наши песни започнаха да се появяват в различни радио предавания – от Шведското национално радио до миксове от цял свят. По-късно същата година Пол от Shimmering Moods Records реши да издаде колекция от наши песни, което се превърна в дебютния ни албум. По-късно Джими от Lobster Theremin реши да издаде 45-минутната ни дроун пиеса ”Catalina” за новия си лейбъл Lobster Sleep Sequence.Това беше началото. А през последните почти пет години сме имали щастието да работим и с доста други лейбъли, сред които Low Point, Funeral Fog Records и for/wind. Разбира се има известни прилики между Thet Liturgiske Owäsendet, V I C I M и соло проектите на Йохан, но голямата разлика е в продукцията и във факта, че когато двама души работят заедно по музика, това захранва импровизацията, спонтанноста и сътрудничеството. Музиката в соло проекта ми е по-бавна и медитативна. Звукът на Thet Liturgiske Owäsendet е по-суров.

Вече няколко години движиш лейбъла Purlieu Recordings, който издава касети в бутикови тиражи. Артистите, които са издавали за теб работят предимно в сферата на атмосферичната ембиънт музика и са буквално от цял свят. Как започна всичко това?
Имах тази идея от доста време. Кой не си мечтае да има лейбъл? Когато чух демото на ”Blenterop 1491” на моя приятел Мартин Нордбек, реших че е дошло времето да дръпна спусъка. Целта ми е да бъда свързан с музиката на още едно ниво, да допринасям за развитието на сцената, а и изключително много се наслаждавам на дискусиите и разговорите, които предшестват всяко издание. Никога не съм имал дългосрочни планове за Purlieu. Когато се свържа с правилните хора и те ми изпратят музика, която харесвам просто започваме да работим заедно, за да я издадем на касета.

Purlieu Recordings е проект, по който работиш със съпругата си Линн, която е визуален артист и се занимава с оформлението на всички ваши издания. Какви са наблюденията ти, този подход помага ли на повече слушатели да обърнат внимание на лейбъла или на определен артист?
Според мен, ако човек иска да издава музика на физически формати трябва да направи всичко възможно, за да може продуктът наистина да бъде специален. Експериментали сме в много насоки – от ръчно рисувани обложки, където всяка касета е уникална, до изящни принтове. Визуалната част на Purlieu e изключително важна за идентичността на лейбъла и е нещо, което артистите, които искат да работят с нас, трябва да приемат. Разбира се, това не е за всеки. Случвало ни се е музиканти да се откажат от работата с нас, защото не могат да превъзмогнат собствената си концепция за оформлението на изданието си. За мен естетиката е нещо, което всички сетива възприемат. Предполагам в бъдеще ще трябва да добавим вкус и миризма към оформлението на изданията ни.

В момента живееш в Арльов, Швеция, но забелязвам, че свириш по-често в чужбина. Как е сцената около теб, музиката ти отразява ли по някакъв начин присъствието ти на това място или вдъхновението идва от другаде?
Със сигурност местообитанието се отразява върху работата на всеки, но Арльов не е тема в моя звук. Израснах в по-северна част на Швеция и имам корени в средния запад на САЩ. Всички тези неща са част от едно по-голямо цяло и е естествено да намират отражението си в нещата, които правя.
Какво ще чуе България по време на първия ти концерт тук? Може би някаква интерпретация на музиката от изданията ти или пък пълна импровизация?
Лайв сетът, който подготвям е стъпил върху теми от всичките ми издания, но огромна част от него е импровизирана.

V I C I M свири в София на 25 май. Мястото е Фабрика Автономия, а освен него в рамките на четвъртия столичен дроун ден, ще чуем krāllār, Dayin и OOHS!.
Входът е свободен.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

„Метроном“ избра – два концерта от изминалия сезон

Първият е от програмата на Софийската филхармония, а вторият е юбилейният концерт на Людмил Ангелов. На 17 юни в зала България Софийската филхармония под диригентството на Георги Димитров изпълни симфонията-кантата „Песен за земята“ от Густав Малер със солисти Максимилиан фон Лютгендорф – тенор и Томас Вайнхапел – баритон. Това е първото изпълнение в..

публикувано на 04.08.21 в 17:30
Николай Лугански

Пианистът Николай Лугански с романтичен рецитал във Вербие

Лугански е роден в Москва на 26 април 1972. Родителите му са научни сътрудници – физик и химик. На 5-годишна възраст, преди още да знае нотите, синът им свири соната на Бетовен изцяло по слух. Завършва прочутото Централно музикално училище в Москва, а след това и Московската консерватория. Негови преподаватели са Татяна Кестнер, Татяна Николаева и..

публикувано на 01.08.21 в 09:15
Триото отляво на дясно: Михаил Иванов, Мартин Марков, Атанас Попов

Триото на Мартин Марков открива инициативата Sofia Jazz Days

В летните постпандемични месеци се наблюдава едно истински вдъхновяващо масирано завръщане на сцена на добрия нов български джаз – тук можем да споменем като изключително вдъхновяващи Джаз Форум Стара Загора (който откри сезона още в началото на юни и то съвсем тематично), провеждащото се в моментна юбилейно издание на Джаз фестивала „Варненско лято“,..

публикувано на 31.07.21 в 13:43

Повече музикант, отколкото китарист – интервю с Петър Петков (ate)

Петър Петков е класически китарист, роден в Пловдив и живеещ в Гданск, Полша. Въпреки че никога не е загърбвал напълно класическата китара, България го познава най-вече с музиката му под псевдонима ate . В това си амплоа той работи с електрическа китара и аудио ефекти, чрез които създава разливащи се минималистични композиции, които концентрират в..

публикувано на 31.07.21 в 12:53

Красимира Стоянова в „Мария ди Роан“

„Музиката е моят живот. Така ме е орисал баща ми, така и продължих и не мога да си представя всекидневието си без мисълта за нея. Не знам каква бих била, ако нямах на времето цигулката в ръцете си. Тя ми даде всичко. Операта за мен е само едно естествено продължение на любовта ми към цигулката. Чувствам живота си пълноценен и активен и съм безкрайно..

публикувано на 31.07.21 в 08:25