Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Галерия „Райко Алексиев“ – изложба, посветена на акад. Светлин Русев

Снимка: Антонио Георгиев-Хаджихристов

„Светлин“ е заглавието на изложбата в галерия „Райко Алексиев“, посветена на тази голяма личност. Тя е организирана от негови ученици, колеги и приятели, като в експозицията се търси емоционалната и духовна памет на Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна, в различни посоки, дейност, белязала българската култура през последните 60 години.

Обичайно всяка година на своя рожден ден 14 юли организираше своя изложба, за да приеме в дадено пространство – дали една шатра пред Народния театър, дали проект като „моление за чашата“, дали само една картина в същата тази галерия, дали каменните стели в „Арте“, само дни преди неговата кончина, всяка от тези изложби бяха неговото артистично откровение, един ритуал за среща с колеги и приятели. Това бе едно общуване през необяснимия и необятен език на рисунката, през пластическата сила на живописната материя, през идиоматичния израз на пластическото – истините, в които акад. Светлин Русев така дълбоко вярваше и страстно отстояваше.

Изложбата „Светлин“ представя някои от неговите най-значими знакови произведения като „Огънят“ и „Поколение“, един от десетките портрети на майка му и един от най-изразителните психологични автопортрети. В белотата на пространството на залата се разтварят посланията на извадки от десетки текстове, свидетели на неговото интелектуално и духовно прозрение. Ще завършим с фрагмент от текста, който Маестрото публикува на една от предишните си изложби, и който четем сега на поканата за експозицията „Светлин“, откъс от „Автобиография на един 85-годишен художник“:

„…Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка. Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!!“
„Защо е път, ако не води към храма?! – недоумява старицата от онзи филм“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25