Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разстрелът на Николай ІІ – факти и интерпретации

Снимка: deduhova.ru

Има събития, които отекват през годините със своята трагичност и патетичност. Едно от тях, без съмнение, е разстрелът на Николай ІІ и неговото семейство в Ипатиевския дом в Екатеринбург от болшевишки отряд начело с Яков Юровски, зам.-командир на Уралската ЧК, през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. В историческите извори продължава да е неясно дали изпълнението на присъдата е осъществено поради изричното указание на Яков Свердлов и Владимир Ленин или е местно решение на Уралската ЧК, след като става ясно, че Екатеринбург няма как да бъде удържан под натиска на белогвардейските части. Така или иначе, царското семейство е убито, макар че легендите не спират да летят. Една от най-разпространените е за уж спасилата се принцеса Анастасия, през която преминава и „българска връзка“: едно предание гласи, че тя била намерила убежище в близкото до Казанлък село Габарево, което предание писателят Христо Карастоянов превърна в романа „Името“.
Николай ІІ е обявен за светец от Руската православна църква, което пък води до други колизии през ХХІ век – филмът „Матилда“ за балерината с полски произход от Имперския балет Матилда Кшесинска, известно време любовница на Николай ІІ (докато все още не е заел престола), с режисьор Алексей Учител стана причина за палежи върху кино-зали, в които е излъчван. Император Николай ІІ постепенно се е превърнал в едва ли не невинна жертва на болшевишката власт – поне такава е официалната руска версия, макар че в своите политически действия той извършва изключително много грешки, всяка от тях по своему съдбоносна.

Д-р Давид Йерохам, Митко Новков и проф. Михаил Неделчев (отляво надясно)
В броя на предаването „Премълчаната история“ средоточието на разговора е не само върху личността на самодържеца, но и за начина, по който той бива възприеман и днес, и някога, по време както на неговото всесилие, така и на неговата обреченост. Много любопитно е да се разгледа събитието не само от историческа, но и от социологическо-културологична, и от психоаналитична гледна точка. За това ни помагат психоаналитикът д-р Давид Йерохам, литературният историк проф. Михаил Неделчев и социологът Деян Кюранов.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..

публикувано на 24.02.25 в 17:00

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15