Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Разстрелът на Николай ІІ – факти и интерпретации

Снимка: deduhova.ru

Има събития, които отекват през годините със своята трагичност и патетичност. Едно от тях, без съмнение, е разстрелът на Николай ІІ и неговото семейство в Ипатиевския дом в Екатеринбург от болшевишки отряд начело с Яков Юровски, зам.-командир на Уралската ЧК, през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. В историческите извори продължава да е неясно дали изпълнението на присъдата е осъществено поради изричното указание на Яков Свердлов и Владимир Ленин или е местно решение на Уралската ЧК, след като става ясно, че Екатеринбург няма как да бъде удържан под натиска на белогвардейските части. Така или иначе, царското семейство е убито, макар че легендите не спират да летят. Една от най-разпространените е за уж спасилата се принцеса Анастасия, през която преминава и „българска връзка“: едно предание гласи, че тя била намерила убежище в близкото до Казанлък село Габарево, което предание писателят Христо Карастоянов превърна в романа „Името“.
Николай ІІ е обявен за светец от Руската православна църква, което пък води до други колизии през ХХІ век – филмът „Матилда“ за балерината с полски произход от Имперския балет Матилда Кшесинска, известно време любовница на Николай ІІ (докато все още не е заел престола), с режисьор Алексей Учител стана причина за палежи върху кино-зали, в които е излъчван. Император Николай ІІ постепенно се е превърнал в едва ли не невинна жертва на болшевишката власт – поне такава е официалната руска версия, макар че в своите политически действия той извършва изключително много грешки, всяка от тях по своему съдбоносна.

Д-р Давид Йерохам, Митко Новков и проф. Михаил Неделчев (отляво надясно)
В броя на предаването „Премълчаната история“ средоточието на разговора е не само върху личността на самодържеца, но и за начина, по който той бива възприеман и днес, и някога, по време както на неговото всесилие, така и на неговата обреченост. Много любопитно е да се разгледа събитието не само от историческа, но и от социологическо-културологична, и от психоаналитична гледна точка. За това ни помагат психоаналитикът д-р Давид Йерохам, литературният историк проф. Михаил Неделчев и социологът Деян Кюранов.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Благотворителността като явление и начин на живот

Истинското добро е анонимното добро – така   казваше един учител от Изтока. Но в днешното ни време на бързи комуникации и дигитални реалности анонимността е трудно постижима. Най-малко защото в социалните мрежи се организират, разгласяват, а и контролират кампании, обявяват се резултатите. Често се включваме без да си задаваме въпрос какво..

публикувано на 20.10.20 в 16:04

Децата от Русаля имат нужда от вас

Може би сте чували за училището-пансион по изкуства и занаяти във великотърновското село Русал я. То приютява деца, лишени от родителска грижа, от крайно бедни семейства или от рискова среда. Идеята е, че изкуството може да стопи стената от собствените им страхове, недоверие и чувство за безполезност и да ги изведе към светлата страна на живота...

публикувано на 19.10.20 в 11:10

Невромаркетингът - наука в рекламата

Невромаркетингът е модерна научно-изследователска област в която взаимно се допълват постиженията на невронауките и резултатите от анализите, направени при маркетинговите проучвания на пазарното поведение на потребителите и комуникативните възможности на рекламата като въздействие. В процеса на изследване най-често се използва..

публикувано на 15.10.20 в 16:55

В образованието няма минало свършено

Доколко ориентирано към бъдещето е българското образование и как му повлияха пандемията и дигитализирането? "Навлизането на технологиите не е цел, то е средство за постигане на качество в образованието – е изтъквал неведнъж Явор Джонев Председател на фондация за образователна трансформация transform.bg. Няма как обаче дигитализирането да промени нещо..

публикувано на 14.10.20 в 14:10

Азбучните уловки на дребномислието

На фона на дълбоките проблеми в държавата и общото безпокойство на хората тези дни неочаквано на повърхността пред общественото внимание изплува нова тема за спорове. Как да се нарича празникът 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, както досега, или Ден на българската писменост, просвета и култура. За съжаление..

публикувано на 14.10.20 в 09:45