Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Разстрелът на Николай ІІ – факти и интерпретации

Снимка: deduhova.ru

Има събития, които отекват през годините със своята трагичност и патетичност. Едно от тях, без съмнение, е разстрелът на Николай ІІ и неговото семейство в Ипатиевския дом в Екатеринбург от болшевишки отряд начело с Яков Юровски, зам.-командир на Уралската ЧК, през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. В историческите извори продължава да е неясно дали изпълнението на присъдата е осъществено поради изричното указание на Яков Свердлов и Владимир Ленин или е местно решение на Уралската ЧК, след като става ясно, че Екатеринбург няма как да бъде удържан под натиска на белогвардейските части. Така или иначе, царското семейство е убито, макар че легендите не спират да летят. Една от най-разпространените е за уж спасилата се принцеса Анастасия, през която преминава и „българска връзка“: едно предание гласи, че тя била намерила убежище в близкото до Казанлък село Габарево, което предание писателят Христо Карастоянов превърна в романа „Името“.
Николай ІІ е обявен за светец от Руската православна църква, което пък води до други колизии през ХХІ век – филмът „Матилда“ за балерината с полски произход от Имперския балет Матилда Кшесинска, известно време любовница на Николай ІІ (докато все още не е заел престола), с режисьор Алексей Учител стана причина за палежи върху кино-зали, в които е излъчван. Император Николай ІІ постепенно се е превърнал в едва ли не невинна жертва на болшевишката власт – поне такава е официалната руска версия, макар че в своите политически действия той извършва изключително много грешки, всяка от тях по своему съдбоносна.

Д-р Давид Йерохам, Митко Новков и проф. Михаил Неделчев (отляво надясно)
В броя на предаването „Премълчаната история“ средоточието на разговора е не само върху личността на самодържеца, но и за начина, по който той бива възприеман и днес, и някога, по време както на неговото всесилие, така и на неговата обреченост. Много любопитно е да се разгледа събитието не само от историческа, но и от социологическо-културологична, и от психоаналитична гледна точка. За това ни помагат психоаналитикът д-р Давид Йерохам, литературният историк проф. Михаил Неделчев и социологът Деян Кюранов.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Човеколюбиво училище

Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е..

публикувано на 26.10.21 в 09:50

Еврика! Успешни българи: Васил Николов и усещането за общност в науката

Васил Николов е едно от онези момчета, които се връщат с медали след всяко свое участие в олимпиадите по математика и физика. Носител е на стипендия „Еврика“, запален е по точните науки и може разпалено да разказва за красотата на физиката. И когато го карам да се представи сам, Васил ми казва, че е студент в първи курс в Софийския университет и учи..

публикувано на 25.10.21 в 17:51

Българи в Тюмен

За малката българска общност в западносибирския град у нас не се знае почти нищо. Българите са се озовали там основно като строители. И днес няколко многоетажни жилищни блока са известни като „българските“. Връзката с България, българския език и традиции се пази в различна степен в семействата, повечето от които са смесени. Дори да не говорят..

публикувано на 25.10.21 в 17:03
Петър Теодосиев

Променящото се лице на българската наука

Обикновено, когато интервюират голям български учен, медиите неизменно питат „Защо решихте да се занимавате с наука в България?“ А ако се зачетете в списание „Българска наука“, ще видите разнообразните причини и мотиви на различни специалисти зад подобно решение. Може дори да ви споходи слаб оптимизъм, че в едно обозримо бъдеще въпросът „Защо..

публикувано на 25.10.21 в 14:23
Църквата „Успение Богородично“

Монахини гледат охлюви и пеят с ангелски гласове

Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са..

публикувано на 25.10.21 в 09:33