Разстрелът на Николай ІІ – факти и интерпретации

Има събития, които отекват през годините със своята трагичност и патетичност. Едно от тях, без съмнение, е разстрелът на Николай ІІ и неговото семейство в Ипатиевския дом в Екатеринбург от болшевишки отряд начело с Яков Юровски, зам.-командир на Уралската ЧК, през нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. В историческите извори продължава да е неясно дали изпълнението на присъдата е осъществено поради изричното указание на Яков Свердлов и Владимир Ленин или е местно решение на Уралската ЧК, след като става ясно, че Екатеринбург няма как да бъде удържан под натиска на белогвардейските части. Така или иначе, царското семейство е убито, макар че легендите не спират да летят. Една от най-разпространените е за уж спасилата се принцеса Анастасия, през която преминава и „българска връзка“: едно предание гласи, че тя била намерила убежище в близкото до Казанлък село Габарево, което предание писателят Христо Карастоянов превърна в романа „Името“.
Николай ІІ е обявен за светец от Руската православна църква, което пък води до други колизии през ХХІ век – филмът „Матилда“ за балерината с полски произход от Имперския балет Матилда Кшесинска, известно време любовница на Николай ІІ (докато все още не е заел престола), с режисьор Алексей Учител стана причина за палежи върху кино-зали, в които е излъчван. Император Николай ІІ постепенно се е превърнал в едва ли не невинна жертва на болшевишката власт – поне такава е официалната руска версия, макар че в своите политически действия той извършва изключително много грешки, всяка от тях по своему съдбоносна.


В броя на предаването „Премълчаната история“ средоточието на разговора е не само върху личността на самодържеца, но и за начина, по който той бива възприеман и днес, и някога, по време както на неговото всесилие, така и на неговата обреченост. Много любопитно е да се разгледа събитието не само от историческа, но и от социологическо-културологична, и от психоаналитична гледна точка. За това ни помагат психоаналитикът д-р Давид Йерохам, литературният историк проф. Михаил Неделчев и социологът Деян Кюранов.