Да погледнеш назад и да знаеш, че си е заслужавало. Всички усилия, всеки миг, час и ден. Така десет години. Толкова е прекарал като психолог и инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на затвора в Казичене Калин Гайтанджиев. За това време е разбрал не само, че си заслужава, но и че достойнството е единственото, което човек може с чиста съвест да каже, че притежава. Достойнството е и това, което не бива да отнемаш на друг, камо ли на тези лишени от свобода. Макар и зад решетки, волята на един отбор затворници да запазят своето достойнство е останала свободна. Именно с нея е работил Калин и именно за нея се разказва в документалния филм, посветен на личната му история.
„Калин и отбора на затвора“ е филмът, който преди малко повече от месец се върна с престижната награда „Най-добър документален филм“ от хърватския Vukovar Film Festival. Негов режисьор и оператор е Петко Гюлчев. Заради снимките на филма той прекарва пет години в затвора и превръща историята на Калин и отбора в своя. Камерата му е единствената, която е стъпвала до този момент зад решетките в Казичене. А урокът, който Петко научава за това време, е, че всичко и всеки може да започне отначало.
Сценарист на документалния разказ, който беше представен за първи път на „Сараево филм фест“, а след това и на „София филм фест“, е Тонислав Христов. Филмът не говори за присъди, действия, от които няма връщане назад или всички други подобни асоциации, които идват в съзнанието на човек, когато чуе думата „затвор“. Филмът просто представя стремежа на един отбор и техния треньор.
В едно „Време и половина“, което се оказа повече от малко, Петко Гюлчев и Калин Гайтанджиев ни разходиха из спомените си, свързани с работата по филма, който преобръща представи.
В три големи групови изложби в Белгия, всяка от които с продължителност до септември, участва българската художничка и преподавателка Александра Чаушова. В края на март се откриха „ BXL UNIVERSEL II: multipli.city “ в Брюкселската галерия за съвременно изкуство La CENTRALE и „ Bye Bye His–Story “ в Центъра за гравюра и печатни изображения на Валония...
„Нашата цел е високохуманна и дори – естетическа. Ние приемаме с отворени обятия всички, без дискриминация, основана на пол, вероизповедание, раса, сексуална ориентация, възраст или образование. Ние сме готови да превърнем всяко човешко същество в наш подопечен. Болен значи човек. Болен значи равен. Хоспитализацията успокоява и възвръща..
Проектът „Подарявам ти лика си“ ни връща към една забравена традиция да си подаряваме снимки с послания. В днешния дигитализиран свят тези скъпи спомени, които хората някога са носели в портфейла си, се оказват ненужни. Проектът включва 24 портрета, които Тихомир Стоянов избира измежду стотици подобни снимки, намерени на битака. Направени между 1930 г...
„В чест на разнообразието“ – така би се превело заглавието на мащабния абстрактен стенопис на графити-художника Николай Петров - GLOW „Celebrating Diversity“. Цветната стена на ул. "Бачо Киро" №38 в София е една от трите артистични намеси, които ще се появят този месец из столицата като част от голямата кампания срещу нетолерантността „Love Speech“...
Летището от птичи поглед, с неговите ръкави, маркировки и паркирани самолети. Зелената тропическа река, по която между тръстиките се плъзгат лодки, средиземноморското рибарско градче, гарата като приказен дворец, ритъмът на дърветата покрай магистралата – все гледки, които имаме нужда да поглъщаме мълчаливо, докато пътуваме… Новата книга без думи..
Какво показа "партийният пазар" на 4 април ? Темата коментира в “Нашият ден“ Ренета Инджова , служебен премиер на България в периода октомври..
„Скъпи, чичо! Нямаме хляб и нищо за ядене. Родителите ми са изнемощели от глад, лежат и не стават от одъра. Майка ми ослепя от глад и нищо не вижда, навън..
Тази нощ Централната избирателна комисия прие с решение разпределението на мандатите между шестте политически формации, които влизат в следващото народно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg