Да погледнеш назад и да знаеш, че си е заслужавало. Всички усилия, всеки миг, час и ден. Така десет години. Толкова е прекарал като психолог и инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на затвора в Казичене Калин Гайтанджиев. За това време е разбрал не само, че си заслужава, но и че достойнството е единственото, което човек може с чиста съвест да каже, че притежава. Достойнството е и това, което не бива да отнемаш на друг, камо ли на тези лишени от свобода. Макар и зад решетки, волята на един отбор затворници да запазят своето достойнство е останала свободна. Именно с нея е работил Калин и именно за нея се разказва в документалния филм, посветен на личната му история.
„Калин и отбора на затвора“ е филмът, който преди малко повече от месец се върна с престижната награда „Най-добър документален филм“ от хърватския Vukovar Film Festival. Негов режисьор и оператор е Петко Гюлчев. Заради снимките на филма той прекарва пет години в затвора и превръща историята на Калин и отбора в своя. Камерата му е единствената, която е стъпвала до този момент зад решетките в Казичене. А урокът, който Петко научава за това време, е, че всичко и всеки може да започне отначало.
Сценарист на документалния разказ, който беше представен за първи път на „Сараево филм фест“, а след това и на „София филм фест“, е Тонислав Христов. Филмът не говори за присъди, действия, от които няма връщане назад или всички други подобни асоциации, които идват в съзнанието на човек, когато чуе думата „затвор“. Филмът просто представя стремежа на един отбор и техния треньор.
В едно „Време и половина“, което се оказа повече от малко, Петко Гюлчев и Калин Гайтанджиев ни разходиха из спомените си, свързани с работата по филма, който преобръща представи.
Новото издание на Гражданска културна седмица, посветено на връзката между младите артисти, гражданските организации и солидарността при отправянето на послания за правата и свободите ни в ситуация на извънредност се проведе от 18 до 24 май. Това е ежегодна инициатива на Български център за нестопанско право, която развива творческия опит,..
Ларш Собю Кристенсен е достатъчно известен и обичан от българските читатели след трилогията „Бийтълс“, „Полубрат“, „Моделът“, „Изплъзна ми се от езика“ и „Стръв“. Неговият нов роман „Магнит“ е в превод на Анюта Качева. Близо 900-те страници разказват историята на Юкум Юкумсен и Сюне Сагер. История за любовта, за времето, за Норвегия от 70-те и за..
Тази седмица литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на сайта на програма „Христо Ботев“ стъпва върху реално осъществено предаване от разгара на извънредното положение (април 2020 г.) – предаване от типа, станал изключително функционален (а и атрактивен) във времената, когото директният контакт със събеседника беше невъзможен с оглед опазването на..
„В началото на изолацията започнах да репетирам монолози от филми и да се записвам с телефона, защото ми се играеше. Отдавна исках да работя върху текстове от филми и най-после имах време. Постепенно това намерение обзе цялото ми ежедневие. Обсебваща креативност – какво повече може да иска един артист. Реших да експериментирам и да превърна няколко..
В "Хумор и сатира" традиционно записват знаменити актьори. И това е една дълга традиция. В предаванията на редакцията, съхранени в архивите, а някои и в "Златния фонд" на Националното радио, се чуват гласовете на легенди като Калоянчев, Парцалев,Коста Карагеоргиев и много, много други. Тази традиция се спазва и до днес. В няколко публикации са..
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано...
Българските юноши са на първите места по тютюнопушене, употреба на алкохол и канабис и ранен старт на сексуалния живот. Това показва докладът "На фокус:..
„В началото на изолацията започнах да репетирам монолози от филми и да се записвам с телефона, защото ми се играеше. Отдавна исках да работя върху текстове..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg