Пиесата на Герхард Хауптман (1862-1946) „Преди залез слънце“ е написана в последните години на живота му (1932) и би могла в известна степен да се приеме за нещо като равносметка. Но равносметка не на изминат жизнен път, а на това какво си като човек, когато си в доста напреднала възраст. Как да се позиционираш в обществото: как те възприемат и как се стараеш да бъдеш възприеман. И какво правиш, когато слънцето на живота ти отива към залез и помръква. Отговорът, който дава Герхард Хауптман, е, че младостта привлича старостта, така както героят на Хауптан Матиас Клаузен е привлечен от непосредствената и искрена Инкен Петерс, което обаче мигом кара да настръхнат близките му, уплашени за съдбата на семейното богатство. И тогава се стига до трагедията на Матиас – поставен е под попечителство по искане на най-милите на сърцето му. Тоест, според роднините му, когато си стар, не можеш да изпитваш чувства, а само грижа за наследниците. Един вид никаква духовност, само материалност. Но как да се отдадеш на материалността на стари години, когато усещаш по най-осезаем и чак болезнен начин нейната разрушимост?! Да, младостта те привлича, младостта…
Някои четат „Преди залез слънце“ като социална драма, но тя е по-скоро психологическа, написана в духа на Хенрик Ибсен, от когото Хауптман се е учил. На германска земя той е възприеман като един от най-значимите автори, дори след края на Първата световна война, когато Германия е победена, а кайзер Вилхелм – абдикирал, него го канят да заеме президентския пост на Ваймарската република. Герхард отказва и правилно, но във всеки случай от това авторитетът му не намалява, напротив – засилва се. Няма как да е иначе: през 1912 г. той получава Нобелова награда и това му осигурява непререкаеми достойнство и престиж. Заедно с това ролята му на автор, който не бяга от дръзки теми, скандални дори, също допринася за реномето му на честен и справедлив германец. И дори по време на национал-социалистическия режим той е уважаван и почитан въпреки пацифистките си позиции, даже влиза в списъка, съставен от Йозеф Гьобелс, на т.нар. „Надарени от Господ“, за които държавата трябва да полага специални грижи. След войната Хауптман продължава миротворческата си дейност, докато не склапя очи в селището Агнетендорф, Силезия, днес намиращо се в Полша. Копнял е да се върне у дома, това са и последните му думи: „У дома ли сме вече?“ Герхард Хауптман, за жалост, не успява да стигне дома си, но пък е достигнал завинаги сърцата на любителите на театъра, помнещи и обичащи неговите страхотни пиеси.
„Преди залез слънце“ слушайте на 18 август трийсет минути след полунощ в рубриката „Радиотетатър след полунощ“.
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg