През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още редица доста опошлени представи, които се опитваха да се налагат.
Трябва ясно да кажем и да повторим, че на българска земя векове са се раждали певци и поети. Не случайно българската народна песен е така радушно, а често и възторжено посрещана по широкия свят. През изминалия двугодишен период прозвучаха стиховете на класиците на нашата поезия от двайсети век. Не спряхме вниманието си на т.н. водещи автори от времето на тоталитаризма.
Странно е, но е реалност, че крехката структура на стиха има силата да се пребори с налаганите от соцреализма модели и задължителни теми. И нашата поезия го доказа. Някак спонтанно и естествено нашите поети насочиха погледа и лирическите си пера към човека и неговите истински преживявания, авторите търсеха и намираха всеки по своя път гласовете си, неподражаеми и изразяващи болката и радостта, истината, която не се намираше по вестниците и гръмките партийни речи.
Трябва наистина да подчертаем, че българската поезия, която не служеше на партийни цели, поезията на Далчев и Радой, Пейчев и Христо Фотев, Иван Цанев и Екатерина Йосифова, стиховете на автори от няколко поколения разкриха не само прелестта на това кътче земя, но и чудото, дълбочината на прекрасната човешка душа, която и в най-тежки условия може да покаже своята сила, която е сила на истината.
Може да звучи странно, но е реалност, че десетки поети от няколко поколения успяха да изразят чрез нежността и мекотата на стиха си неприемането на онова мъчително живеене, което трябваше да се извършва под диктовка. В този период имаше изгорени стихосбирки и автори, забранени за печат. Но въпреки или може би точно затова честните български поети намериха всеки на свой глас – силата или нежността да изразяват истината, да навлизат във все по-дълбоки и съкровени места и кътчета на българската душевност. За съжаление и тогава, и след промяната малко критици, да не кажем, че най-често липсваха, та тези знаещи интелектуалци не намериха може би желание да представят цялостната картина на поетическото слово по време на тоталитаризма.
Тъй и до днес не се появи верният анализ на битката за истината в строфите на нашите честни поети. Защото, колкото и странно да е честните и силни духом български поети през 20 век намериха пътища и пътеки, думи и мелодии, искреност и дълбочина и без да се афишират, без да викат и да се самоизтъкват разобличаваха фалша и натрапената несправедливост върху един народ. За съжаление ние често и бързо забравяме, че поезията на двайсетия век чака своя прочит, своето анализиране и не ще е силно да кажем – почит.
В настъпилите нови времена и на новия двайсет и първи век новите български поети внимателно или бурно, нежно или яростно, но поколението на родените през 70-те и 80-те години е на сцената – отново в битка със старото, което не си е отишло. Новата българска поезия радва с разширяване на мащаба, откритите хоризонти пред страната ни дават различни възможности за осъществяване на талантите на сегашните ни поети. За нас остава задължението да представяме и разпространяваме тяхното слово, да ги подкрепяме и намираме. И да обичаме тази мелодика, с която винаги ни е обогатявала, винаги ни е помагала прекрасната българска поезия.
Във вечерните часове на 8, 9, 10, 11, 12 и 15 април, в поредицата „Спасени думи“, ще слушаме премиерното излъчване на стихове на Кръстьо Раленков, Ивайло Иванов, Йорданка Белева, Галина Николова, Радослав Чичев и Александър Байтошев.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Адвент – повест за добрия пастир" е една от най-известните книги на исландския писател Гюнар Гюнарсон, която продължава да вълнува читателите и до днес...
Тази вечер в Зала 1 на НДК в столицата е премиерата на документалния филм "Милен", посветен на журналиста Милен Цветков. Документалният разказ обхваща..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg