Новият сезон 2019-2010 на Симфоничния оркестър на БНР ще бъде открит на 30 септември, понеделник, в столичната зала „България“. Под диригентството на главния диригент на състава Марк Кадин ще прозвучат две знакови творби – Концерт за пиано и оркестър №1 от Пьотр Илич Чайковски и Симфония №5 от Сергей Прокофиев – а солист ще бъде талантливият руски пианист Константин Емелянов, който през месец юни т.г. стана лауреат и бе обявен за безусловното откритие на ХVI Международен конкурс П. И. Чайковски“ – Москва.
Константин Емелянов е роден през 1994 г. в Краснодар. Започва занимания с музика на 5 години, в Междуучилищния естетически център (МЕЦ) на града, и в продължение на 10 години негов педагог е Тамара Криворотова. След завършването на училището през 2009 г. Константин постъпва в Академичния музикален колеж при Московската консерватория в класа на Олга Мечетина. През 2013 г. става студент в Московската държавна консерватория в класа на Александър Мндоянц, а от 2015 г. учи при проф. Сергей Доренски и неговите асистенти Андрей Писарев, Павел Нерсянин и Николай Лугански, както и в класа по камерна музика на Александър Бондурянски.
Константин Емелянов е лауреат е на няколко международни конкурса: „Владимир Хоровиц“ (2012, Украйна), Верона – Италия (2017), Клавирния конкурс в Суджоу, Китай (2017), „Виоти“ – Италия (2017) и Третия общоруски музикален конкурс за пианисти (2018). През месец юни 2019 г. е отличен с трета награда и обявен за безусловно откритие на XVI конкурс „Чайковски“ в Москва.
Концертът за пиано и оркестър №1 опус 23, в си бемол минор на Пьотр Илич Чайковски има интересна история. Един от най-популярните в световната музикална литература образци от жанра, той е започнат през есента на 1874 година. Първоначално композиторът смята да посвети творбата си на един от корифеите на руската клавирна школа – Николай Рубинщайн, тъй като е силно впечатлен от виртуозитета, силата и мощта на неговото свирене. Но след известни разногласия с пианиста за премиерата е избран друг солист – Ханс фон Бюлов, който веднага отговаря, че се гордее с честа, която композиторът му оказва с посвещението си.
На 25 октомври 1875 г. в Бостън под диригентството на Бенджамин Ланг Бюлов изпълнява за първи път първия клавирен концерт на Чайковски, а няколко дни по-късно, на 1 ноември, в Санкт Петербург със солист Густав Крос и диригент Едуард Направник е и руската му премиера. Истинското тържество на концерта в Русия обаче е след изпълнението на 30 ноември в Москва. Солист е Сергей Танеев, а на диригентския пулт – самият Николай Рубинщайн! След първоначалната си унищожителна критика, Рубинщайн е прозрял действителната ценност и красота на творбата и става един от най-ревностните ѝ изпълнители-солисти...
Първият концерт на Чайковски си спечелва огромна популярност още приживе на своя автор. Той многократно е изпълняван по време на неговите гастроли в САЩ през 1891 г., включително и на 9 май, по време на един от концертите в чест откриването на Карнеги Хол – Ню Йорк, а също така и на последния в живота на композитора концерт – на 16 октомври 1893 г., на който във втората част е изпълнена и неговата Шеста, „Патетична“ симфония. През 20-и век Първият клавирен концерт на Чайковски влиза в репертоара на всички водещи световни пианисти. Свирят го и го записват Артур Рубинщайн, Владимир Хоровиц, Емил Гилелс, Святослав Рихтер, Лев Оборин, Владимир Ашкенази, Михаил Плетньов, Андрей Гаврилов. От 1958 г. творбата е в задължителната програма на финалния тур от Международния конкурс на името на П. И. Чайковски.
В днешно време повечето от пианистите изпълняват концерта в третата му редакция, която е публикувана от Александър Зилоти вече след смъртта на Чайковски. Още докато композиторът е жив, Зилоти се опитва да го уговори да внесе някои изменения в партитурата, но Чайковски не се съгласява. След смъртта му Зилоти все пак публикува своята редакция и днес именно тя се изпълнява от съвременните пианисти. Авторската редакция в края на ХХ век е изпълнявана от Лазар Берман.
Симфония №5, си бемол мажор, опус 100 на Сергей Прокофиевсе появява цели 14 години след предходната симфония на композитора. Създадена през 1944 г., по време на Великата отечествена война, тя заема специално място в творчеството му. Спокойно бихме могли да я определим като първата му „симфония в чист вид“, тъй като във всяка от предидущите има нещо, което я поставя в списъка на изключенията. От написаната в студентските години ми-минорна симфония Прокофиев се отказва сам, следва Класическата, която е съзнателно стилизирана и носи духа на друга епоха, а не на съвремието, в което е създадена; Втората симфония, създадена през 1924 г., е основана на контрастното съпоставяне – железният устрем на първата част и светлата лирика на финала. Третата и Четвъртата симфония пък използват материал от сценичните произведения на Прокофиев и в съзнанието на по-запознатите с творчеството на композитора винаги се свързват с балета „Блудният син“ и операта „Огненият ангел“. По този начин Петата симфония наистина се оказва първата от всички, която не предизвиква директни образни асоциации – нито хайдновски, нито собствени прокофиевско-театрални. Самият Прокофиев се изказва за нея така: „Петата симфония за мен е завършек на голям период от творческия ми живот. Замислил съм я като симфония за величието на човешкия дух. Смятам работата над тази творба за много важна – от една страна, по отношение на вложения в нея музикален материал, от друга – защото след 16-годишно прекъсване отново се връщам към симфоничната форма“ . Симфонията е създавана едновременно с няколко други съчинения на композитора: през пролетта и лятото на 1944 г. Прокофиев усилено прави оркестрацията на балета „Пепеляшка“, партитурата на който се чака с голямо нетърпение в Болшой театър; освен това има и спешна поръчка за музика към филма „Иван Грозни“. Междувременно обаче подсъзнателно натрупва материал за симфонията. През летните месеци композиторът си почива в Творческия дом на композиторите, който се намира недалеч от Иваново. Там, сред живописната природа, след разходките из гората, в скромната къщичка на края на селото, където се помещава Домът, той създава това монументално платно. В началото на месец септември в пресата излиза съобщение, че клавирът на Петата симфония на композитора е готов. Малко по-късно, през месец ноември е завършена и самата партитура. Симфонията е изпълнена за първи път на 13 януари 1945 г. в Голямата зала на Московската консерватория от Държавния симфоничен оркестър на СССР под диригентството на автора. В тази вечер Прокофиев за последен път в живота си застава на диригентския пулт. Премиерата има голям успех и симфонията остава в историята като едно от най-популярните произведения на композитора. След като чува първото ѝ изпълнение, Святослав Рихтер дава следната оценка: „В Петата симфония Прокофиев се извисява в цялото величие на своя гений. Успоредно с това ние откриваме там времето и историята, войната, патриотизма и победата“.
През същата година творбата има и други значими изпълнения – на 24 юни тя е изпълнена в Ленинград под диригентството на Евгений Мравински и в Париж под диригентството на Роже Дезормиер, а на 9 и 10 ноември прозвучава и в Ню Йорк в изпълнение на Бостонския симфоничен оркестър, дирижиран от Сергей Кусевицки.
За своята Пета симфония през 1946 г. Сергей Прокофиев получава Сталинска премия първа степен.
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата сграда на Операта в началото на 70-те години на ХХ век, дните прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) – едно от най-значимите музикални събития на България. Тазгодишното,..
В съботната оперна вечер честитим 90-годишният юбилей на световната оперна прима Райна Кабаиванска. Покорила всички големи оперни сцени, оставила е траен отпечатък с интерпретациите си на знакови образи от оперната литература. Дълбоките емоционални превъплъщения, които раздава от сцената намират отклик в уважението и любовта, които публиката ѝ..
Либрето: Тито Рикорди, по едноименната пиеса на Габриеле Д`Анунцио Действащи лица: • Франческа да Римини – сопран • Паоло – тенор • Джовани (Джанчиотто) – баритон • Малатестино – тенор • Остазио – бас • Самаритана – мецосопран • Бианкофорте – мецосопран • Смарагди – мецосопран • Адонела – сопран • Гарсенда • Алтикиара • Сер Толдо • Трубадур •..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Тази година Дядо Коледа няма да донесе нищо на "Аларма Пънк Джаз" ... Но вместо него вече пристигна (директно от Норвегия, ако не чак от Лапландия) неговият малко по-млад, но далеч по-чакан у нас братовчед (в червено-черни, а не в червено-бели одежди - съвсем като за пораснали непослушни деца) Пол Рони-Ейнджъл . Фронтменът на..
През далечната 1967 година легендарният диригент Димитър Димитров слага началото на Декемврийските музикални дни в Стара Загора. След откриването на новата..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола,..
В рубриката "Културен отпечатък" на Рождественското издание на "Terra Култура" се върнахме назад във времето, за да си припомним как са отбелязвали Бъдни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg