Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Звук, визуализации и атмосфери – интервю с Нилс Хейбелс

Нилс ХейбелсНилс Хейбелс е белгийски музикант, визуален артист и куратор на бутиковия лейбъл за експериментална музика на аудиокасети Audio. Visuals. Atmosphere. В края на тази седмица той пристига в София за двудневна резиденция по покана на Amek Collective. На 4 октомври (петък) в Bare Hands Society ще бъде открита изложба с негови колажи, част от визуалното оформление на Audio. Visuals. Atmosphere. Ден по-късно – събота, 5 октомври – Хейбелс ще представи на живо ембиънт-дроун проекта си Sequences. Къде се срещат експерименталната музика, артколажите и аналоговите носители, ще разберете от интервюто ни с него, правено специално за онлайн изданието на предаването „Аларма“.

Тази седмица е първата ти визита в България – точно десет години след началото на солопроекта ти Sequences. Би ли се представил на всички, които чуват името ти за пръв път?
Първите записи, които направих под името Sequences, наистина датират от 2009 г. По това време учех визуални изкуства и почувствах нужда от нещо, което да съпътства работите ми. Без никакъв предишен опит с музиката просто започнах да експериментирам. Също както при работата ми във визуалните изкуства, избрах „аналогов“ път и това не се е променило през годините. Sequences произхожда от на моя интерес към природата. Абстрактните текстури и физикалността са вкоренени в работата ми.

Като погледна назад към изданията, чрез които аз открих Sequences (конкретно към албума ти за TQA Records – лейбъла на Ерик от Thisquietarmy), те звучат доста китарни. Как се е развил звукът ти през тези десет години?
Еволюцията на Sequences е много естествена. Основните съставки не са се променили – китара и теренните записи. Това са моите източници на звук, които манипулирам с ефекти или превръщам в лентови луупове. Развитието идва от новите начини, по които записвам или смесвам тези звукови фрагменти, различната техника, която ползвам, и личното ми израстване. Бих го нарекъл бавен звуков ъпгрейд.

Докато разглеждам дискографията ти, забелязвам, че с изключение на няколко диска издаваш музиката си основно на аудиокасети. Защо е това? Касетата като носител допринася ли за творческия ти процес или причината е достъпността и удобството ѝ като формат.
Определено причините са комбинация и от двете. Много често записвам музиката, която правя, директно на касета, така че дори не е нужно да уточнявам, че предпочитам този формат и усещането, което звукът от него носи. Както знаеш, издаването на експериментална музика не е особено печеливш бизнес. Фактът, че касетите са евтини и лесни за изпращане по целия свят, много помага ми да продължа това, което правя.

плакат: Amek CollectiveКолко различна е работата в студиото от концертите, кое предпочиташ?
Разликата е значителна. Работата в студиото е доста бавен процес. Записвам много материал и когато „отлежи“, се връщам към него и го преслушвам. Някои от нещата одобрявам, други заличавам, а трети остават в архива за бъдещи проекти. Трупам различни записи с месеци, преди да ги превърна в музика… Концертите са доста по-директни и интензивни. Обикновено подбирам музика от бъдещо издание, фрагменти, които публиката може би ще разпознае от албумите ми и неиздаван материал. Винаги следвам обща композиция и усещане, което имам за дадения концерт, но винаги оставям място и за импровизация. Не мога да кажа, че предпочитам някой от тези процеси повече, още повече, че при мен концертите не могат да се проведат без работата в студиото. Свиренето на живо е по-трудно от записите (особено когато трябва да намериш правилното място и публика). Със сигурност се случва по-рядко от записите.

Правиш музика и като False Moniker. Винаги съм смятал, че това е по-скоро страничен проект, но ти успя да изградиш доста сериозна дискография и под това име. Какво отличава двата проекта?
False Moniker се роди от нуждата да правя музика по друг начин и с друг набор от звуци. За мен този проект е по-скоро дневник. Sequences има по-универсална концепция. False Moniker е фокусиран върху по-лични преживявания, емоции и моменти от живота ми. Основният инструмент в него е синтезаторът, нещо, което изобщо не присъства в Sequences. И в двата проекта присъстват лентата и теренните записи, но усещането им е различно.

Едно от първите издания на Sequences е общ албум с Анджи Чонг, a като False Moniker често работиш с Cremation Lily. Изглежда работата с различни музиканти е важна за теб.
За мен съвместната работа с други музиканти е важна и много естествена, защото иначе през повечето време трябва да работя сам. Срещата с други музиканти може да промени разбирането ти за куп неща и това коренно променя един процес, в който обикновено си сам. Резултатите могат да са много интересни, както за теб самия, така и за публиката.

плакат: Amek CollectiveКак подхождаш към тези колаборации? Работа от разстояние ли е, или понякога успявате да се съберете на едно място?
Голяма част включва размяна на файлове и идеи по интернет, но голяма част от общите ми албуми с Cremation Lily са правени, докато с него се намираме в една и съща стая. Първият от тези албуми – касетата „The Storms of Summer“ от 2014 г., е записан на четириканален касетен рекордер. По една песен на ден.

В София ще бъде представена и работата ти като визуален артист и дизайнер. Както разбрахме, тя е доста свързана с музикалната ти кариера. Къде се пресичат двете?
Като имаш предвид, че музиката при мен се появи заради визуалното изкуство, няма как двете да не са свързани. Не мога да слушам музика, без да знам как изглежда обложката ѝ. Също както името на артиста, така и визуалната част е интегрална част от цялостното преживяване. За мен е удоволствие и гордост, че в София мога да представя и двете си страни.

Защо точно колаж? Това е аналогова техника, която е в голям контраст с нашата дигитална ера, доста аналогично и на музиката ти, която излиза на касети, докато масовата публика се вълнува най-вече от стриймове и дигитални даунлоуди.
Обичам да работя с музиката и изкуството физически. Процесът, в който търсиш правилните текстури и цветове, докато ровиш в купчини списания, изисква да използваш ръцете си. Това е сходно с търсенето на правилния звук, докато свириш на инструмент. То е сложен процес, който не мога да правя на компютър или да постигна същия резултат дигитално. Аз съм колекционер и искам да правя изкуство и музика за хора със сходно мислене. Всяко издание е поглед в света на артиста и предпочитам физическия обект вместо дигиталната му алтернатива.

От 2015 г. си начело на лейбъла Audio. Visuals. Atmosphere и всички (над 70) издания в каталога му са с твой дизайн. Това е нещо като изложба, която постоянно расте. Как успяваш да не се повтаряш и да убедиш артистите, че това е правилната естетика за музиката им?
Да, всички издания са с мой дизайн, но са осъществени в тясно сътрудничество с артистите, чиято музика представят. Някои от тях включват визуални произведения, които те са правили, а други са осъществени след дълги дискусии за концепции, идеи, емоции и самия процес на записване. Този модел на работа е подсигурил убедителната визуална и концептуална линия, която лейбълът следва.

Какво си подготвил за изложбата си в София?
Подготвил съм широкоформатни принтове, които са използвани за обложки на издания от лейбъла. Подбрал съм и ограничено количество от най-новите ни касети. Подготвям и втори малък тираж от „Séance“, последното ми издание като Sequences, който ще допечатам специално за концерта тук.

Вижте изложбата на Нийлс Хейбелс от 4 до 6 октомври в Bare Hands Society (Ген. Йосиф Гурко 27, София). На 5 октомври чуйте Sequences във фабрика „Автономия“ (Тотлебен 34) заедно с mother spit и Adonai Atrophia. Концертът е с вход – свободно дарение.

ВИЖТЕ ОЩЕ
Николай Лугански

Пианистът Николай Лугански с романтичен рецитал във Вербие

Лугански е роден в Москва на 26 април 1972. Родителите му са научни сътрудници – физик и химик. На 5-годишна възраст, преди още да знае нотите, синът им свири соната на Бетовен изцяло по слух. Завършва прочутото Централно музикално училище в Москва, а след това и Московската консерватория. Негови преподаватели са Татяна Кестнер, Татяна Николаева и..

публикувано на 01.08.21 в 09:15
Триото отляво на дясно: Михаил Иванов, Мартин Марков, Атанас Попов

Триото на Мартин Марков открива инициативата Sofia Jazz Days

В летните постпандемични месеци се наблюдава едно истински вдъхновяващо масирано завръщане на сцена на добрия нов български джаз – тук можем да споменем като изключително вдъхновяващи Джаз Форум Стара Загора (който откри сезона още в началото на юни и то съвсем тематично), провеждащото се в моментна юбилейно издание на Джаз фестивала „Варненско лято“,..

публикувано на 31.07.21 в 13:43

Повече музикант, отколкото китарист – интервю с Петър Петков (ate)

Петър Петков е класически китарист, роден в Пловдив и живеещ в Гданск, Полша. Въпреки че никога не е загърбвал напълно класическата китара, България го познава най-вече с музиката му под псевдонима ate . В това си амплоа той работи с електрическа китара и аудио ефекти, чрез които създава разливащи се минималистични композиции, които концентрират в..

публикувано на 31.07.21 в 12:53

Красимира Стоянова в „Мария ди Роан“

„Музиката е моят живот. Така ме е орисал баща ми, така и продължих и не мога да си представя всекидневието си без мисълта за нея. Не знам каква бих била, ако нямах на времето цигулката в ръцете си. Тя ми даде всичко. Операта за мен е само едно естествено продължение на любовта ми към цигулката. Чувствам живота си пълноценен и активен и съм безкрайно..

публикувано на 31.07.21 в 08:25

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 август 2021

1 август 3.00 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Увертюра към операта „Дон Жуан“, K.527. 3.07 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония кончертанте в Ми бемол мажор, K.364. Солисти: Стивън Коупс (цигулка) и Хиоби Сим (виола). 3.39 часа – Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), Симфония № 38 в Ре мажор, K.504, „Пражка“. Изпълнява..

публикувано на 30.07.21 в 08:15