Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

За конкурса „Феручо Бузони“ – разговор с носителя на първа награда Емануил Иванов

Емануил Иванов
Снимка: concorsobusoni.it

От 28 август до 6 септември се състоя 62-рото издание на Международния конкурс за пианисти „Феручо Бузони“ в Болцано, Италия. На 6 септември стана ясно, че носител на първа награда е българинът Емануил Иванов. Туровете от конкурса се предаваха по интернет и много хора следиха изпълненията на младия музикант.

Конкурсът на името на известния италиански пианист и композитор се провежда от 1949 г. Идеята е на Чезаре Нордио, директор на консерваторията в Болцано подкрепен от световноизвестния пианист Артуро Бенедетти Микеланджели, за да се отбележи 25-годишнината от смъртта на Бузони. Първият конкурс започва на 12 септември 1949 г. В почетния комитет влизат Клаудио Арау, Вилхелм Бакхаус, Алфред Корто, Валтер Гизекинг, Дину Липати, Артур Рубинщайн и самият Микеланджели, който предоставя значителна сума за една втора награда. В първото издание осемнадесетгодишният Алфред Брендел се класира четвърти. Едва през 1952 г. първа награда печели Серджо Пертикароли. През 1956 първото място е за Йорг Демус, а на следващата за Марта Аргерич.

Когато всички членове на журито са единодушни в избора за носител на първа награда, му се присъжда и една допълнителна – на името на Артуро Бенедети Микеланджели.

Няколко български пианисти също са печелили награди на този конкурс. Това са Иван Дреников през 1964 г. – трета награда, Божидар Ноев през 1965 печели втора при неприсъдена първа, Боян Воденичаров през 1981 г.– трета награда и през 1999 г. Ралица Пачева печели четвърта.

Председател на журито тази година беше австрийският пианист Тил Фелнер.

На българска сцена младият пианист се завърна на 19 септември в Казанлък за концерт, наречен „Импровизация и Токата“, и посветен на 120-годишнина от рождението на Панчо Владигеров. На 1 октомври в галерия „Оборище 5“ свири в концерта на носителите на голямата награда от конкурса „Млади виртуози“.

Предстои му рецитал на 12 октомври в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в рамките на фестивала „Пиано Екстраваганца“ с една почти изцяло нова програма.

„Подбрал съм шест транскрипции на Алексис Вайсенберг върху шансони от Шарл Трене, които бяха издадени миналата година от едно японско издателство. През 1958 или 59 се появява грамофонна плоча „Мистър Никой свири Шарл Трене“. Едва четиридесет години по-късно става ясно, че свири Вайсенберг. Решил е да я издаде с псевдоним, защото по онова време не е било прието класически музиканти да свирят лека музика. Тези аранжименти са толкова майсторски направени и толкова завладяващи, че не може да става дума за лека музика. Личи си талантът във всяка една от пиесите. Дълго време се е смятало, че това са импровизации. Дори прочутият Марк Андре Амелен ги записа преди почти 18 години, като ги е научил изцяло по слух. Преди няколко години дъщерята на Вайсенберг Мария открива нотен материал на четири от шестте и вече са издадени. Аз веднага се сдобих с нотите, научих ги и сега предстои да ги представя. Другата пиеса е три пиеси от „Ява сюита“ на Леополд Годовски. Това също е много интересно произведение, едно от най-колоритните в този репертоар. Това са преки впечатления от една негова екскурзия на остров Ява през 1923 г. След това направил една голяма сюита от дванадесет пиеси в четири тетрадки по три и аз ще изпълня втората тетрадка – „Бъбрещите маймунки“, „Размишление върху будисткия храм Боробудур на лунна светлина“ и „Вулканът Бромо“. Другата е „Картини от една изложба“ на Мусоргски и „Сонатина-концертанте“ на Владигеров“.

В звуковия файл чуйте разговора с Емануил Иванов, а на 11 октомври от 23 часа в „Български изпълнители“ ще звучат и негови изпълнения.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Златните години на датската класическа музика

Този златен период обхваща годините между 1800 и 1850, като най-популярни композитори по това време са Кристоф Вайзе, Фридрих Кулау, Нилс Гаде и Йохан Хартман. Първите тридесет години на 19 в. са доминирани от Фридрих Кулау и Кристоф Вайзе. Вайзе е смятан за баща на датската музика. Той е еднакво запален както по сценичната, така и по симфоничната..

публикувано на 28.10.20 в 08:35
Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ с диригент Славил Димитров – носител на приза „Музикант на година“ за 2016 г.

НФХ „Светослав Обретенов“ на 75 години – традиции, настояще и бъдеще

През сезон 2019-2020 Националният филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ отбеляза своя 75-годишен юбилей, на който е посветено предаването „Студио Музика“ на програма Христо Ботев във вторник, 27 октомври, от 19.30 часа. Основан като Държавен хор при Радио София на 1 ноември 1944 г., през първото десетилетие на своето съществуване хорът се ръководи от..

публикувано на 27.10.20 в 13:06
Ясен Панов, Илия Граматиков и Георги Арнаудов (отляво на дясно)

Композиторът Георги Арнаудов и неговите инструментални концерти под музиколожката лупа на Илия Граматиков

На 25-и септември се състоя премиерата на поредния труд на доц. д-р Илия Граматиков. Това вече е известно на слушателите на програма „Христо Ботев“. От друга страна, излизането на една книга може да е някакъв завършек за авторите ѝ, но със сигурност е и начало на нейния живот. Какъв ще бъде той зависи и от това, какво и дали изобщо знаем за нея. Два дни..

публикувано на 26.10.20 в 15:20

Операта „Есклармонда“ от Жюл Масне

„Есклармонда“ е опера в четири действия, осем картини, пролог и епилог от Жюл Масне с френско либрето от Алфред Бло и Луи Фердинан дьо Грамон. Изпълнена е за първи път на 15 май 1889 г. от трупата на „Опера Комик“ в оперния театър на площад Шатле в Париж. Това е най-амбициозното сценично произведение на Масне. За жалост се играе твърде рядко...

публикувано на 25.10.20 в 09:05
Любомир Бодуров

95 години от рождението на Любомир Бодуров

С фрагменти от „Лучия ди Ламермур“, „Дон Карлос“, „Лоенгрин“, „Кармен“, „Хованщина“, „Дама Пика“, „Къщата на трите девойки“, „Хубавата Елена“, „Прилепът“ и „Птицепродавецът“ програма „Христо Ботев“ отбелязва 95 години от рождението на Любомир Бодуров на 24 октомври от 20.30 часа. Любомир Бодуров е роден на 14 октомври 1925 година в Бургас. Проявява силен..

публикувано на 24.10.20 в 11:20