Няма безплатен обяд, същото се отнася и за информацията, смята проф. Милко Петров. Като преподавател по чуждестранна журналистика в ФЖМК към Софийския университет "Св. Кл. Охридски", той следи развитието на медиите по света и неминуемо прави съпоставка със случващото се у нас:
"Свободата на словото винаги е страдала, винаги е била под натиска на властта, преди време на църквата, сега на определени корпоративни и други интереси. Свободата на словото е също така релативно (относително) понятие. Няма абсолютна свобода на словото."
Проф. Петров подчерта, че генерално трябва да бъдат изяснени двата възгледа въобще за ролята на журналистиката: "Единият възглед е, че журналистиката предлага информация, услуги, коментари, равнопоставени към всички. А другата – вкоренена европейска традиция – че журналистиката трябва да изпълнява и някаква социална мисия, т.е. да пропагандира определени идеи, ценности, да заема позиции. Американската гледна точка е ясна – това е либералната гледна точка – даваме идеи, ценности и услуги. А европейската винаги е била по някакъв начин пристрастена към определена позиция."
Според преподавателя друг е въпросът при обществените медии, те трябва равнопоставени към всички: "Там, ако изразяваш позиция, тя трябва да бъде балансирана с позицията на някой друг. Това е един от основните принципи на журнализма". Проф. Петров цитира големия журналист Йосиф Хербст: "Безстрастен или безпристрастен журналист няма. Това означава да си журналистически евнух". А не можеш да бъдеш евнух в една такава професия, която предполага и страст, и убеденост, и прецизност, и точност. Нашите обществени медии все пак успяват да изразяват многогласието на обществото", каза проф. Петров.
Подобно на много други експерти в областта, а вероятно и на всеки граждански ангажиран човек, проф. Петров е на мнение, че свободата на словото в Централна и Източна Европа, та дори и в Западна, страда. Но с това изглежда не откриваме топлата вода, нито пишем нова история. В „Какво се случва“ проф. Милко Петров ни разказа повече за медийната свобода в Европа.
Радослав Бимбалов, писател, общественик и предприемач, направи равносметка за изминалата 2024 година в ефира на предаването "Нашият ден". Той разгледа глобалните и националните процеси през годината, споделяйки своите наблюдения и размисли за обществото, политиката и културата. Говорейки за романа си "Ти, подобие мое", Бимбалов сподели:..
Поглеждаме към новата 2025-а година с календара "Слънчеви лица. Едно послание за добрина" и Тони Маринова, председател на сдружение "Синдром на Даун – България”. "Щом четете тези редове, значи календарът ни с душа вече ви е повикал. Сърцето ви е чуло неговия зов и посланието ни за добрина е готово да разпръсква светлина", пише Маринова на сайта..
Тази година се отбелязва 90-годишният юбилей от обявяването на Витоша за първия природен парк в България и на Балканите. По този повод Регионалният исторически музей – София откри специална изложба, посветена на Витоша, която може да бъде разгледана до края на януари 2025 г. в зала "Инфо център". Изложбата включва архивни фотографии, документиращи..
Балканите в края на 2024 година продължават да стоят на кръстопът. Въпросът за бъдещето на региона остава неясен, като мнозина се питат дали ще успеят да преодолеят тези вътрешни и външни напрежения. В Сърбия продължава серията от студентски протести, които са насочени както срещу властите, така и срещу управлението на президента..
В разговора с издателя Пламен Тотев от издателство "Изида" научаваме за романа "Трима мъже за Вилма" на норвежката писателка Гюдрюн Скретинг. Тази книга е идеалното допълнение към коледно-новогодишните празници – история, която комбинира хумор, дълбоки чувства и изненадващи обрати. Гюдрюн Скретинг открива таланта си за забавно и увлекателно..
Д-р Златина Каравълчева, византолог по образование и богослов по призвание, е вдъхновяващ комуникатор на християнството. Тя разкрива същността на вярата..
Журналистката и пътешественичка Веселина Филипова е събрала в книгата си "Ваканция за двама по Средиземноморието" 60 пътеписа и повече от 200 снимки,..
Преди точно 10 години се появи една от емблематичните концертни програми на българската джаз вокалистка Мирослава Кацарова, наречена CINEMA. Тя включваше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg