Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Промените в НПК – променят ли наистина наказателното право?

Снимка: БГНЕС

Тази седмица Парламентът разгледа и одобри общ законопроект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, който предвижда отпадане на съкратено съдопроизводство при самопризнания при убийства. Това се случи след граждански протести още от месец август, когато след тежкото убийство на едно 7-годишно дете от с. Сотиря, Сливенско – заподозреният и арестуван евентуален убиец направи признания и сега него не го грози доживотна присъда. Неговата присъда ще е или 20 или 30 години затвор.
От „Законът и Темида“ проследиха дискусията в пленарната зала и попитаха двама от депутатите дали ги удовлетворяват приетите текстове. Крум Зарков (БСП) и Александър Сиди (Обединени патриоти) имаха подобни позиции след приемането на промените в закона… И двамата по различен начин не бяха доволни от отпадането на текста за отпадането бързото съдопроизводство при тежки телесни повреди. Според Александър Сиди този чувствителен за обществото въпрос в най-скоро двреме ще има продължение, и то пак в парламента.

За професионализма в съдебното законодателство и затова дали нещо коренно ще се промени в наказателното право – за това говори в ефира на „Законът и Темида“ адвокатът и бивш министър на правосъдието Антон Станков, който никак не споделя удовлетворението на народните представители от отпадането на бързото съдебно производство. Според него тези промени в НПК не променят кой знае колко наказателното право в България…




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Црънча

На гости в село Црънча

Црънча се намира в община Пазарджик и в него  живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..

публикувано на 03.03.25 в 15:35

Поднесеният от цар Борис III златен венец на връх Св. Никола се показва за първи път

Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..

публикувано на 03.03.25 в 14:42
Тодор Чобанов

На 3 март – за свободата и еволюцията на българските идеали

Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..

публикувано на 03.03.25 в 13:30
Доц. Ивайло Найденов

Забравената трагедия на Калофер: Клането в църквата "Св. Троица"

Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..

публикувано на 03.03.25 в 10:39

Щрихи към Ботев: Разговор с Цветанка Неделчева

В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..

обновено на 03.03.25 в 10:33