В съботната оперна вечер ще прозвучи документален запис на може би най-впечатляващата оперна премиера във Виена от миналата година. На 14 октомври 2018 с мащабната дилогия „Троянците“ на Ектор Берлиоз се откри серията премиери на Виенската държавна опера за сезона 2018/2019. До онзи момент във водещия оперен театър на Австрия „Троянците“ е била представяна едва девет пъти цялостно. Първото представление във Виенската Щатсопер е било през 1976 година под палката на Герд Албрехт с участието на прочутия френски тенор Ги Шове, легендарния немски мецосопран Криста Лудвиг и любимката на Караян – австрийката Хелга Дернеш, направила световна кариера както като мецосопран, така и като лиричен и драматичен сопран. В началото на 80-те години на ХХ век във Виена няколко пъти е играна само втората част на дилогията – „Троянците в Картаген“. Новата постановка, която идва след почти четири десетилетия отсъствие от австрийската сцена, е на режисьора Дейвид МакВикар и е дирижирана от музикалния директор на брюкселския Кралски театър Ла Моне – френския музикант с арменски корени Ален Алтиноглу. Веднага след премиерата критиците възкликват: „Щатсопер демонстрира величие: „Троянците“ завзеха Виена!“. Успехът е предизвестен, защото версията на МакВикар е изпробвана и доказана. Продукцията, представена за първи път преди няколко години в лондонската Кралска опера Ковънт Гардън под палката на Антонио Папано, е откупена от виенчани и пресъздадена съвсем точно: с визуализации, напомнящи мащабни холивудски военни и гладиаторски продукции и разкошни костюми, отправящи зрителя към епохата, когато операта е била написана – средата на XIX век.
„Троянците“ по принцип е творба с огромни мащаби, но как иначе би могла да се претвори Вергилиевата „Енеида“? Берлиоз създава своята амбициозна дилогия, обобщение на цялата му творческа кариера, в рамките на едва две години – от 1856 до 1858. Очарован от разказите на Вергилий за героя Еней и неговата борба, за трагичната съдба на пророчицата Касандра и нещастната любов на царица Дидона, композиторът споделя идеята си с близък приятел – княгиня Каролина фон Витгенщайн, останала в историята като последната голяма любов на Ференц Лист. В прочутите си „Мемоари“ Берлиоз определя Каролина като „жена с характер и интелект, която често ми е оказвала подкрепа в най-мрачните ми часове“. На княгинята той споделя възторга си от Вергилий и идеята за голяма опера, разработена върху стихове в Шекспиров стил и тематика от втората и четвъртата част на „Енеида“. Споделя и колебанието, дори страха си да се заеме с толкова мащабен проект. „Разбира се, отвърна княгинята, съчетанието на страстта ви към Шекспир и любовта към античността трябва да доведе до създаването на нещо грандиозно и необикновено. Трябва да напишете тази опера, тази лирична поема; наречете я както искате и я планирайте както желаете. Но трябва да започнете работа и да я доведете до края“ – цитира Берлиоз думите на Каролина Витгенщайн. И когато той продължава да се двоуми, прекрасната княгиня отсича: „Слушайте, ако се снишите пред трудностите, които операта ще ви причини, ако сте толкова слаб да се уплашите от работата и да не се изправите пред всичко заради Дидона и Касандра, тогава никога не идвайте тук, не искам да ви виждам никога повече“. Това окончателно убеждава Берлиоз и той започва да пише собствено либрето в Шекспиров стил, базирано върху пасажи от „Енеида“.
Резултатът е радикален проект със смели мащаби и епичен класически обхват. Дори и днес само няколко оперни театъра в света имат куража да посегнат към „Троянците“ – цената е твърде висока, изискванията също: хор от около 100-тина певци, поне 85 души оркестър, детски хор, необичайно голям брой солисти, балет. Създателят на тази величествена, но съвсем не репертоарна пиеса така и не успява да я види реализирана цялостно на сцена. Берлиоз присъства единствено на премиерата на втората част от дилогията – „Троянците в Картаген“, през 1863 г. в парижкия Théâtre Lyrique. Десет години след смъртта на композитора – през декември 1879, в Париж са осъществени две концертни изпълнения на първата част. Първата цялостна сценична постановка на дилогията е през 1890 в Карлсруе, представена е в две поредни вечери и то в превод на немски език. Едва през декември 1906 – половин век след започването на работата върху „Троянците“, дилогията е представена цялостно в оригинал в Кралския театър Ла Моне в Брюксел.
Помолен да опише операта само с едно изречение, диригентът Ален Айтиноглу казва: „Троянците“ е най-голямата и най-монументална френска опера, нещо като френски „Залез на боговете“, като с това не правя никакви опити да сравнявам форма, съдържание или стил. Бих добавил още едно изречение: в тази творба на Ектор Берлиоз се проявява мегаломания и един особен вид лудост – макар и по прекрасен начин, но въпреки това лудост. И когато казвам „луд“, имам предвид буквалния психиатричен смисъл. Всеки, който прочете писмата му и особено фантастичните му мемоари, ще добие представа за нивото на лудостта му. Например на едно място той пише, че в Рим е срещнал петима хулигани и ги е убил всичките с нож. Мемоарите му преливат от подобни истории, от които косите на читателя настръхват и от които нито дума не е истина. Във всички случаи, всички негови бележки, включително и за музиката, принципно трябва да се четат и разбират от тази гледна точка. Между другото, той е бил мегаломан не само когато е писал „Троянците“, а почти в цялото си творчество. Просто е обожавал огромния оркестър, многото солисти и извънгабаритните хорове. Когато му казват, че изискването му за 400 тенора в хора на неговия „Реквием“ е абсолютно невъзможно за реализиране, той казва: „Няма проблем, мога да го направя и с 200 тенора“. Както разбирате, прагматизмът е бил понятие, което му е било съвсем чуждо. Тъй че наистина не е чудно, че Берлиоз никога не е видял цялостно представление на мащабната си опера „Троянците“… Умните, двусмислени, иронични статии и писма на Берлиоз са прочути с техния отличителен, много модерен, вълнуващ и жизнен стил. Но в умишлено архаичното либрето на „Троянците“, на което той придава класическо лустро, не може да се намери много от този стил. В това либрето той развива форма, приета като изключително необичайна по негово време, точно като поемите на Рихард Вагнер, но в случая на Берлиоз либретото се превръща в препятствие за бързото разпространение на тази опера във Франция… Ако става дума за ритмика и хармония, Берлиоз без съмнение е много модерен, особено в „Троянците“… Но тази модерност не е модерност сама за себе си. Тук той търси специфична, особена изразност – такава, която да направи античната митология видима в звук и атмосфера. Като резултат има пасажи, които изглеждат съвсем класически, изведнъж последвани от необичайни хармонични творения… Със сигурност Берлиоз е повлиял музикалната история с някои от другите си произведения, но в случая с „Троянците“ заради трудната и тромава история на реализациите, особено във Франция, тази опера не успява да даде начало на големи промени или да отбележи началото на нова традиция. В тази опера виждаме просто един огромен диамант…“ – думи на диригента Ален Алтиноглу.
Записът, предоставен на програма „Христо Ботев“ от Европейския съюз за радио и телевизия, е от премиерата на Виенската държавна опера през октомври 2018. Участват солисти, Словашкият филхармоничен хор, хорът и оркестърът на Виенската държавна опера, дирижирани от Ален Айтиноглу.
В ролите – забележителен международен състав, възторжено аплодиран от публиката:
• Еней, троянски герой, син на богинята Венера – Брандън Йованович от САЩ
• Кореб, млад принц от Азия, сгоден за Касандра – Адам Плахетка от Чехия
• Пантей, троянски жрец, приятел на Еней – Петер Келнер от Словакия
• Нарбал, министър на Дидона – Джонгмин Парк от Южна Корея
• Иопас, тирийски поет от двора на Дидона – Паоло Фанале от Италия
• Асканий, 15-годишен син на Еней – Рахел Френкел от Израел
• Касандра, пророчица на Троя, дъщеря на Приам – Моника Бохинец от Словения
• Дидона, царица на Картаген – Джойс ДиДонато от САЩ
• Анна, сестра на Дидона – Силвия Вьорош от Унгария
• Хилас, млад фригийски моряк – Бенямин Брунс от Германия
• Приам, цар на Троя – Александру Мойсиук от Румъния
• Гръцки вожд – Орхан Йълдъз от Турция
• Призрак на Хектор, син на Приам – Антъни Шнайдер от Нова Зеландия
• Хелен, троянски жрец, син на Приам – Волфрам Игор Дентл от Германия
В останалите роли: Маркус Пайц, Фердинанд Пфайфер, Игор Огнишченко, Тамара Дорнелас, Донна Елън
Съдържание на операта „Троянците“ от Берлиоз
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg