Музикалните изкушения на „Киномания 2019“

Ако сте сред почитателите на музикално-филмовите „Звукови хроники“, със сигурност знаете, че през този месец сме с музикалните изкушения на кинозвездите. Но днес ще разширим малко темата. Изключението, уверявам ви, си струва, защото ще сме с тези на „Киномания 2019“. Тази фраза – музикални изкушения е много подходяща за фестивала – ветеран. През всичките години на своето съществуване в програмата му винаги е имало и има музикални кинозаглавия.

В „Звукови хроники“ винаги сме отразявали музикалните акценти на софийския есенен кинофорум. Та нали именно на „Киномания“ оживяха отново на големия екран легенди като Би Би Кинг и Джими Хендрикс, джаз величия като Ела Фицджералд, Джон Колтрейн, Джанго Райнхард, попикони като Далида, актуални оперни звезди като Соня Йончева… И това са спомени само от последните няколко години. 

В програмата на тазгодишната „Киномания“ рубриката „Музиката“ има два раздела: „А душата им пее“ – включващ филми, посветени на Арита Франклин, Джуди Гарланд и Лучано Павароти, и „Композитори и диригенти“ – с два игрални филма: „Кресчендо“ – на режисьора Дрор Захави и „Хачатурян: Танц със саби“ – на Юсуп Разиков. Тук трябва непременно да направим две уточнения: първо – че става дума за съвсем нови документални и игрални продукции, и второ – че има още не малко заглавия в 33-тото издание на „Киномания“, в които музиката е, така да се каже, жизнено важна за самия филм. Като например класиката на Сергей Айзенщайн „Александър Невски“, в която партитурата на Сергей Прокофиев е с времетраене повече от половината от това на кинолентата или класическия филмов мюзикъл на Джордж Кюкър „Роди се звезда“ – с евъргрийните на Гершуин и Харолд Арлън. А какво са филми като „Ромео и Жулиета“ на Дзефирели и „Един мъж и една жена“ на Льолуш без музикалните емблеми, звучащи в тях - на Нино Рота и Франсис Ле?

Към споменатите класически удоволствия с адрес „Киномания 2019“ бихме могли да прибавим и „Спартак“ – на Владимир Деребьонов и Юрий Григорович, в който щедро се лее музиката из едноименния балет на Арам Хачатурян и „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ – най-новия филм на Уди Алън, който, както обичайно, е гостоприемна територия за евъргрийни от златната ера на суинга. Разбира се, това е само бегло изброяване на заглавия от фестивалния афиш (техният брой тази година е 56!), но все пак дава представа за почетното място, което музиката заема традиционно в него.